Проф. Вучева: Ако влезем в еврозоната до края на 2019 г., сме спасени от тежка криза

Анализ на проф. Христина Вучева, финансист, за БГНЕС:

В нашата страна, през 60-те и 80-те години на миналия век, развитието на техниката и технологиите се наричаше технически прогрес. Народните маси, провъзгласени за управляващи /наричаха го диктатура на пролетариата/, много говореха за техническия прогрес.

За него се пишеше по книги, вестници и списания. Непрекъснато се чуваше названието му по радиото и телевизията. Масите трябваше да бъдат убедени в неговата значимост, защото е известно, че светът се управлява от убеждения. Това е казано от испанския мислител Ортега и Гасет. Между другото, през тридесетте години на двадесетия век Ортега и Гасет е бил аплодиран от студенти в Европа, когато е представял в лекциите си своите виждания за света. Най-възторжено по това време е приет от немските студенти.

И сега светът се управлява от убежденията затова са толкова значими всякакъв вид усилия за убеждаване на масите. Понастоящем техническият прогрес се нарича иновации и цифровизация. Медиите, които налагат убеждения, не са само на хартия. Радиото и телевизията все още са на сцената, но народните маси в голямата си част предпочитат да се включват активно чрез социалните мрежи, създадени от гениални хора като Марк Зукърбърг, за да насаждат убеждения, но и да носят пари. Днес не се приема за добър тон използването на думите „народни маси” не само защото това понятие е от времето на френската и октомврийската революции. Днес е победило убеждението, че революциите не са добро нещо. През изминалите столетия човечеството е проляло реки от кръв, а учените са положили огромен труд, за да наречем днес народните маси блогъри, инфлуенсъри и други подобни названия.

Това отклонение от нашата тема е поради желанието да ви приобщя към казаното от споменатия испански философ, че светът не се управлява от парите, както повечето от нас мислим, а от убежденията. Убежденията се създават и с помощта на парите, но не винаги и не само.

Със следващите редове ще се опитам да ви убедя, че в момента не сме в криза, но съществуват много причини тя да се появи в близките години и затова колкото повече знаем за причините, толкова по-добре ще се справим с предизвикателствата пораждани от кризи.

За кризите в икономиката не се говори често. За тях не се говореше след падането на Берлинската стена и тържеството на новите убеждения за устройството на света. За нас, живели дълго време изолирано от света и наслушали се до втръсване на едностранчиво и невежо представяне на марксистките идеи за кризите на капитализма, трябваше друго говорене и то ни беше осигурено. Поради тази особеност дори и в настоящия момент ние трудно възприемаме тезите, които вървят в западните демокрации след голямата рецесия от периода 2008-2010 г., че капитализмът е система, която периодично има проблеми с икономическия цикъл. Ние от Източна Европа все още сме убедени, че това не е така, а ако има проблеми в икономиката, те са поради лоши политици, които не искат да правят структурни реформи.

В западните страни се наложиха други убеждения. От средата на 2018 г. се повтаря, че кризите идват неизбежно на десет години и поредната чука на вратата.

Данните за първото полугодие на 2019 г. в големите европейски страни са на път да потвърдят това.

У нас, както вече отбелязахме, убежденията за силата на капитализма са много по-обхватни, отколкото в старите страни-членки на ЕС и за това не приемаме лесно прозренията за наближаващата криза. Тези които побързаха да говорят за криза у нас бяха опровергани от данните за растежа в страната ни за тази година. Ние се справяме добре и имаме растеж от около 3.5% за второто тримесечие на 2019 г. Ето защо господин Борисов – този път е прав като възрази на твърденията, че страната е вече в криза.

Не сме нито в криза, нито в рецесия, но съществуват рискове, които могат да я произведат. Доброто управление изисква те да се анализират – всички възможни външни и вътрешни такива.

Външните рискове са известни. За тях се говори и пише много. Заради тях съвсем наскоро ЕЦБ обяви ново намаляване на лихвения процент, както и нов кръг закупуване на активи – нещо, което беше прекратено в края на 2018 г. Това потвърждава опасенията за недобри перспективи пред икономиката на Европейския съюз. В Германия непрекъснато се говори, че трябва да се търси решение за ограничаване на китайската инвазия в индустрията, както и че трябва да се премине към фискални стимули за икономиката. За съжаление, прочутата немска деловитост и бързина не се проявява в това направление от дейността на държавата.

За нас е важно да държим сметка за възможното негативно влияние на всичко това върху нашето индустриално производство, а и върху икономиката въобще. Може да се очаква още през втората половина на следващата година и особено през 2021 и 2022 г. да не се радваме на сегашния растеж и ниска безработица.

При предстоящото актуализиране на тригодишната бюджетна прогноза е наложително да се осмислят и преценят реално всички възможни неблагоприятни въздействия.

Първо, трябва да се анализира прилаганата досега политика на заобикаляне на Закона за държавния бюджет и раздаване на пари за министерството на икономиката и министерството на регионалното развитие. Като начало трябва да се поиска от министъра на икономиката да информира Министерския съвет, какво се случи с предоставените му през 2018 г. 500 млн. лв. за ремонт на язовири и преди тях – 120 млн. лв. за изграждане на хвостохранилища. Министърът на регионалното развитие да бъде изслушан в съответна комисия на Народното събрание относно използването на предоставените в края на 2018 г. от държавния бюджет 1.2 млрд. лв. за магистрала „Хемус“.

Второ, рискове носи за следващите години и финансовото състоянието на енергетиката. Известни са разправиите за лошата работа на енергийната борса, за съмненията за манипулиране на цените на борсата, за неяснотите в наредбите на КЕВР по отношение на енергията от възобновяеми източници и по отношение на останалите участници в производството и продажбите на енергия. Самият закон за енергетика след многобройните поправки, повечето не в обществен интерес, е заплаха за бъдещите разходи на обществото за тази сфера. Всичко това изисква да се прегледа закона и да се поиска неговото изменение, а не по инерцията на създадената лоша практика да се обръщаме за всичко към прокурорите. За съжаление, така постъпи наскоро една работодателска организация, която при това има най-добрите анализи до сега по тази тема и най-добрите експерти.

През последните дни министърът на енергетиката г-жа Петкова, заяви, че от 2020 г. либерализацията на енергийния сектор ще е пълна. След това бе пояснено, че това ще става постепенно. Страната ни се забави с години при изпълнението на изискванията на ЕС по т.н. либерализация. Ако и сега ще се прави постепенно, то със сигурност ще се наложи държавният бюджет да плаща милиарди и то в най-неблагоприятни години.

По същият неясен и непоследователен начин се говори и за договорите с т.н. американски централи. Поне от 4 г. АИКБ представи разчети и доказа, че тези договори трябва да се прекратят, защото трупат необосновани разходи върху страната ни,респективно върху нашия бизнес – около 700 млн. лв. годишно. Преди дни беше съобщено, че Министерският съвет