Путин и Ердоган: И турските, и кюрдските войски аут от Сирия

Мъчителните 6-часови преговори на президентите на Русия и Турция, знаково проведени баш в любимата резиденция на Путин в Сочи, доведоха до край на конфликта по северната граница, а вероятно и на цялата война в Сирия. И турските, и кюрдските бойци вчера по обед тряваше да са се изтеглили от граничната зона и там да се е настанила руската военна полиция.

За Путин, който определи постигнатото решение като „съдбоносно“, това е триумф, след като сирийската война не се превърна в нов Афганистан за Москва, даде му възможност да покаже на света новите си оръжия и да направи многомилиардна търговия с тях, а в резултат на посредническата си роля между държави, които не могат да комуникират помежду си, и да се превърне в основен фактор в Близкия Изток, признат от Саудитска Арабия през Израел, Техеран, Анкара и Дамаск, Багдад, та чак до Вашингтон. За последното беше знак подкрепата за договорката, постигната от Путин с Ердоган, дошла от Белия дом. Президентът Тръмп заяви, че кюрдите не са ангели и САЩ на никого не са обещавали да стоят при тях „400 години“.

Операцията Извор на мира даде плюсове и на Ердоган, който само привидно отстъпва. Той изпълни основната си цел – да не допусне дори минималната възможност да се образува кюрдска квазидържава на границите с Турция, от чиято страна районите също са населени с такова население и това би му дало импулс да създава проблеми на лидера. Преди година например почти бе договорено САЩ и Сирия да дадат почти безгранична автономия на кюрдите в северната част на арабската република, като така Асад щеше да се отърве отново от сваляне. Освен това, умелият политик Ердоган отново успя да обедини зад гърба си своята нация пред опасността и така да преодолее поникналите покрай изборите в Истанбул, където новият кмет вече има повече противници, отколкото поддръжници, кълнове на съпротива срещу режима му.Изтеглянето на САЩ от района и липсата на ответен удар, въпреки заплахите на държавния секретар Помпео, още веднъж подхраниха неговото и на нацията му самочувствие на регионален играч, който е на крачка от превръщането си в световен, отстояващ свое мнение и своя позиция, в свой интерес, ако ще и напук.

Третият, останал в сянка играч, без когото договорката за района и за частния случай с турското, но и кюрдското оттегляне би била невъзможна е Тръмп. За него ходът е печеливш, защото ястребите не успяха да го вкарат във война, а миналата година беше на ръба да изгуби нервите си и да влезе в нея. Няма американски жертви, както в Ирак и Афганистан, спестяват се милиарди на хазната, които може да пренасочи предизборно към подкрепящите го по-бедни райони на своята страна. Показа, че се разбира с всички и може да решава международни проблеми, без изсилванията на други президенти, вкарали Щатите в тресавища, от които не могат да се измъкват – вече ги споменахме. Освен това, човекът показва, че като не е силен във външната политика и има нужда от време и енергия да се съсредоточи върху вътрешната с импийчмънта и предизборната кампания, може с достойнство и елегантно да отиграе нещата, така че ако не изглежда спечелил, да не изглежда и загубил играта.

Въпреки опитите си да се намеси, Европейският съюз отново получи низвергване и жълт картон и никой не го пита за мнението му по въпроса, което е звучен шамар за старите колониални сили в региона Франция и Великобритания, които от векове го делят и прекрояват и за първи път останаха на сухо, както и за Германия, която се опита да пробута някакви инициативи. След като получиха същия жълт картон да не се бъркат и в Либия - другата гореща точка в Средиземноморието, което Европа и особено Франция смятат за своя територия, Германия се опита да го играе миротворител, а там истинските играчи са отново Путин и Ердоган под погледа на САЩ,  за европейските лидери остава само да се занимават с гордиевия възел в Украйна. Страна, която Тръмп публично отписа, а с която Путин се държи унизително – снизходително, а цялото старание на Киев да бъде намесен Ердоган се оказа напразно. Развитието там е трудно прокарване на наложения от Русия чрез немския президент Щайнмайер план най-накрая да се спазват от украинска страна Минските споразумения и единството на нестабилната съветска република да бъде гарантирано, ако Донбас получи широка автономия. Крим е забравен.