Quo vadis БСП

 Автор:Антоний Тодоров

Често я наричат „Столетницата“ , което донякъде е подвеждащо, защото историята на социализма в България е накъсана от драматични исторически събития и разнопосочни политически развития. Но в това наименование има и една трудна за доказване убеденост, че дълголетието е гаранция за вечност.

Това, както е известно от историята (а и не само), не е вярно и няма никакви гаранции, че една дълголетна партия не може да изчезне от политическия хоризонт поради най-различни причини.

Това се случи на СП във Франция (от 24,1% през 2002 на 7,4% през 2017), на полската социалдемокрация (от 42% през 2002 на 12,6% през 2019), на унгарските социалисти (от 43,2% през 2006 на 11,9% през 2011 в съюз със зелените).

Как една първа политическа сила стана четвърта?

В електоралната история на прехода след 1989 г. БСП е била както първа (1900, 1994, 2005), така и втора политическа партия по брой на получените гласове 1991, 1997, 2013, 2014, 2017). Трета е била само през 2001 (но пък тогава спечели президентските избори), както и на изборите през април и юли 2021. През ноември 2021 г. остана четвърта по резултат, макар президентът, предложен и подкрепен от нея през 2016 г. да спечели втори мандат.

За БСП са гласували над 2 млн. избиратели през 1994, над 1 млн. избиратели през 2005 г., но след това никога партията не е надхвърляла това число, макар на два пъти за се е доближавала до него (2013 и 2017). Но след 2017 г., макар и най-видима опозиционна партия в парламента, БСП намалява последователно своите избиратели – на изборите 2021 година от 480146 през април, до 365695 през юли и на 267817 през ноември).

Динамиката на % подадени за БСП бюлетини от всички гласували (тяхното число също намалява), показва като цяло същата негативна тенденция. През април 2021 г. БСП получава по-малко проценти дори и в сравнение с катастрофалните за нея избори през 2014 г. след правителството на Пламен Орешарски.

% от гласувалите в полза на листите на БСП

Обяснението, че основна причина е машинното гласуване и пандемията, не издържа проверката, особено за динамиката между април и юли (тогава случаите на заразените спадна значително) или за динамиката от юли до ноември (случаите нараснаха, но гласуването беше по същите правила – с машини).

Спад на политическото влияние на БСП се вижда и на местните избори. Недостижимият резултат от 1995 г. можем да го забравим (три четвърти от кметските места и 20 кмета от 26 областни глада). След 2007 г. от 80 общински кмета, БСП спечели през 2019 г. 38 позиции с етикета „БСП“ (не отчитам подкрепените от БСП независими кандидати, защото и това показва намаляване на мобилизационната способност на партията в отделните общини).