Quo vadis БСП

Значителната идеологическа промяна в БСП започва във връзка с ратифицирането на Истанбулската конвенция за борба с насилието срещу жени. За огромно учудване на много социалисти, новата председателка Корнелия Нинова категорично се противопостави на ратификация, противно на продължителната кампания на женската организация на БСП в полза на бързата ратификация на конвенцията.

Организацията изпрати през 2018 г. и писмо до ръководството, в което се казва: „Позицията на БСП е изненадваща, имайки предвид дългогодишните битки, които БСП е водила в защита на правата на жените, включително и много съвместни инициативи с ПЕС и ПЕС Жени.“

Само ще напомня, че кампанията срещу конвенцията започна от фундаменталистки евангелистки среди в САЩ, пренесе се в България благодарение на ВМРО и учудващо беше приета безкритично от ръководството на БСП.

Удивителното е, че във връзка с преговорите за коалиционно правителство след изборите през ноември 2021 г. Корнелия Нинова определи като „червени линии“ за БСП даването на зелена светлина за членство на Северна Македония в ЕС и приемането на Истанбулската конвенция. От гледна точка на една социалистическа партия, това е неразбираемо.

По-очаквано би било такива линии да са прогресивното облагане или минималната заплата. За правителственото споразумение тя заяви: „Конвенцията е противоконституционна. Полът е мъж и жена. Никъде не пише, че ще ратифицираме Истанбулската конвенция или че ще признаем трети пол извън мъж и жена.“ Оставям настрана, че никъде в конвенцията не става дума за „трети пол“.

Все повече БСП говори с езика на крайно-десния национализъм. В студиото на „Здравей, България” през 2017 г. лидерката на БСП заявява: „Най-близки по платформа сме с Патриотичния фронт“. Такова заявление наред с другото трябва да разтревожи социалистите, защото Патриотичния фронт обединяваше ВМРО и НФСБ, а дотогава и „Атака“.

В „Барикада“ Нишан Джингозян задава въпроса: „Какви бяха причините една 130-годишна лява партия, член на политическото семейство на левите партии в Европа, да предприеме остър завой надясно и да нагази във водите на десния популизъм?“ Отговорите в статията можем да обобщим така:

    Събуждане на тлееща носталгия към времената на Тодор Живков;
    Конфронтация и отричане на основни политики на левите партии в Европа (отношенията с ПЕС);
    Антиимигрантска реторика и насаждане на нетърпимост към сексуални малцинства;
    Прокарване на евроскептична политика;
    Директна подкрепа за десни политически партии (като тази на Орбан).

БСП под ръководството на Корнелия Нинова завива към „консервативен социализъм“, едно силно оспоримо понятие. Велислава Дърева изрично го отхвърля: „Голяма грешка е лансираната от нея идея за консервативен социализъм и ляв консерватизъм. Що е то консервативен социализъм? Дървено желязо.“

И не случайно противоположно е мнението на Петър Кичашки (близък до Института за модерна политика на Борислав Цеков): „В основата си става дума за ролята на консервативния социализъм. И не, това не е „дървено желязо“, както се опитват да го представят неолибералните левичари, които коментират темата. Това е онзи прочит на социалистическата идея, който е икономически прогресивен, но социално консервативен“.

Е, само ще цитирам заглавието на сборника програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации под съставителството на Николай Поппетров, известен историк на фашистките движения: „Социално наляво, национализмът – напред“. Не знам, дали е точно фашизъм, но не е далече. Социалистите по политическия си генезис са интернационалисти, в смисъл че са солидарни със социалните борби отвъд националните граници. Ако изоставят това, престават да бъдат социалисти.