Съд реши, че подуправителят на БНБ от ПП 2 г. е бил в нарушение, но за него може: Върховенство на правото

Преди да разкрием тези дни нещо потресаващо неадекватно на заемане на какъвто и да било държавен пост от Андрей Гюров, ПП, прочетете какво е кривосъдие:

"Докато лидерите на Продължаваме промяната продължиха да са сблъскват с обвинения от прокуратурата, през миналата седмица малко внимание се обърна на Административен съд София град. Той отмени решението на Комисията по противодействие на корупцията, че отстраненият подуправител на Българска народна банка Андрей Гюров е бил в несъвместимост със заеманата от него длъжност.

Решението на Съдия Боряна Петкова, може да се приеме като лъч на надежда за Продължаваме промяната“, които си мислят че цялата държава е тръгнала на поход с цел да ги смачка. Внимателното вглеждане обаче показва смело тълкуване не законодателството, чиито последствия предполагат опасни ситуации за цялата държава.

Решението на комисията се разглежда от съда през две основни гледни точки. Дали Комисията за противодействие на корупцията има право да обявява човек в несъвместимост, особено, след като членовете й са с изтекли мандати. След това се занимава и с посочените нарушения, които според комисията са причина за обявяване в несъвместимост. В крайна сметка АССГ ги отхвърля.

На първо място, приема се, че след като мандатът на членовете на Комисията за предотвратяване на корупцията е изтекъл, и са минали три месеца, в които е трябвало да се изберат нови членове, но такива не са избрани, то решението е на некомпетентен орган.

„Решение №РН-КПК-КИ-16-23-18/24.06.2024г. е постановено от некомпетентен административен орган, в нарушение на принципа на законност, установен в чл.4 АПК. Според императива на чл.4, ал.1 АПК административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона.

В преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗПК - §7, изрично е установен срокът за конституиране на новия държавен орган – КПК. Съгласно ал.1 на §7 ПЗР ЗПК Народното събрание избира членовете на Комисията за противодействие на корупцията в тримесечен срок от влизането в сила на закона. Този срок е изтекъл на 06 януари 2024г.“

Това твърдение е заредено с потенциал да предизвика редица промени и неясноти. В същото кадрово и ръководно състояние комисията е отстранявала кметове и ако се приеме за отправна точка, сега може да се твърди, че при тях също несъвместимостта е постановявана от некомпетентен орган.

Изниква и въпросът, ако преходните и заключителни разпоредби в специалния закон поставят срок за избор на нови членове, но такива не се избират, означава ли това, че държавата е без антикорупционен орган. Междувременно членовете трябва ли да седят там, за да топлят столовете и периодично да рестартират компютрите, само и само за да се каже, че държавата има антикорупционен орган, въпреки, че той не работи, или може да се приеме, че както Управител и подуправители на БНБ, председател на Комисията за финансов надзор, както директор на Българската национална телевизия, всеки изпълнява прерогативите на поста си, докато не бъде сменен, а не докато мандатът му изтече.

Означава ли по подразбиране решението на Административен съд София град, че ако ни бяха приели в еврозоната от 1 януари 2022 или 1 януари 2023 година то влизането нямаше да е законно от днешна дата, защото по това време начело на БНБ е стоял Димитър Радев след изтичане на първия му мандат, преди да го преизберат за втори мандат? Или Комисията по противодействие на корупцията е единственият държавен орган в правния мир, чието ръководство престава да е  правоспособно с изтичането на мандата, въпреки, че следващ състав не е осигурен.

Това са много важни въпроси и отговорът им може да означава, че или лошото законодателство е оставило държавата във институционален вакуум, или решението на Съдия Боряна Петкова ще бъде отменено от Върховния административен съд.

Втората гледна точка, по който се гледа актът по несъвместимост е нейното наличие, или отсъствие.

„Решаващият състав приема, че оспорваният акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила – такива, които са повлияли или е могло да повлияят върху крайното решение по същество на административния орган и ако не бяха допуснати би могло да се стигне до друго решение на поставения пред него въпрос.

…

Като не е изпълнил задължението си да събере всички необходими доказателства Комисията е достигнала до неправилния и необоснован извод, че към датата на избирането му за подуправител на БНБ - 26.07.2023г. А. Г. е бил член на УС на Сдружения с нестопанска цел „Б. – Паница Институт за научни издирвания“ и „Голф - клуб Б.“ и е бил заличен като такъв съответно на 15.12.2023г. и на 17.01.2024г. Този извод Комисията е основала единствено въз основа на извършена справка в ТРРЮЛНЦ“.

Според съда са налице два документа, съдържащи волеизявления на Андрей Гюров да се преустанови членството му в УС на двете лица с нестопанска цел. Към Сдружение „Голф - клуб Благоевград“ – спортна организация и оставка от 25 май 2022г. и до членовете на Управителния съвет на Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ – НПО с изследователска насоченост.

Съдът приема също, че с удостоверение от 28 юни 2024г. секретарят и представляващ НПО-то с изследователска насоченост е удостоверил оставката на Андрей Гюров две години след нейното подаване. Макар да няма „удостоверително изявление“, че Андрей Гюров наистина е подал оставка към голф клуба за оставката се споменава в приетото по делото Удостоверение от 28.06.2024г., дадено от вписания законен представител голф клуба.

Според съдия Боряна Петкова тази фактология е трябвало да се установи и оцени от Комисията. И понеже не го е направила, съдът приема, че „ако не беше допуснала това нарушение на процесуалните правила, Комисията би могла да стигне и до друго заключение относно това бил ли е А. Г. член на управителни органи на ЮЛНЦ към датата на избора му за подуправител на БНБ на 26.07.2023г.“

Това отсъждане също поражда неясноти. Как е възможно човек да се свърже с близки свои хора – съратници, доколкото членуват в една и съща неправителствена организация, да им каже, че може да стане управител на Българска народна банка и затова си подава оставката, и това да не се отрази две години. Да, през 2022 година Гюров беше номиниран за управител на БНБ. Що за мърлящина ще е неправителствените организации да не придвижат оставките на Гюров и да ги впишат в търговския регистър? Или са искали да му подложат динена кора? Изследвал ли е съдът оставките за автентичност и сигурен ли е, че не става дума за антидатиране, при което съставен тази година документ, се представя за такъв, отпреди две години?

Какъв е смисълът от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, ако промени в ръководствата им се случват, но затова си знаят вътрешноведомствено техните членове и с години не намират за нужно да ги вписват текущо в регистрите.

След това съдът разсъждава и по въпроса дали комисията въобще има компетентност да разглежда дадени въпроси, които са изцяло от компетентността на самия Управителен съвет на Българска народна банка. Е, да, самият Управителен съвет все решение и предложи на Народното събрание Андрей Гюров да бъде освободен.

Това свое решение Андрей Гюров също обжалва, но пред Върховния административен съд. Той пък, за да се презастрахова попита с т. нар. преюдициално запитване Съдът на Европейския съюз как стоят конкретни въпроси – обхвата на една директива и свободата на България да обогатява правната си рамка. Когато съдът отговори, ВАС ще се произнесе дали Управителният съвет на БНБ правомерно е предложил Гюров за освобождаване.

По някое време ще трябва да се произнесе и по решението на Съдия Боряна Петкова от Административен съд София град, защото според източници на „Гласове“, решението й ще се обжалва. И двете решения ще са изключително важни – първото, защото ще реши съдбата на Гюров по същество, а второто, защото има същия заряд, но ще е показателно и за тълкуването на редица правни статути, за които от миналата седмица вече не сме сигурни как да ги възприемаме",  пише Стефан Антонов за Гласове.