Един от най-близките съветници на премиера Бойко Борисов, наследен от олигарха Христо Ковачки, на когото беше душеприказчик Харалан Александров обяви, че турското робство у нас е мит. Пред българската редакция на Дойче веле той поясни, че това понятие всъщност е „метафора”, която „и до днес обслужва интересите на руския империализъм”.
Харалан заяви, че турското робство е „свещена крава в масовото съзнание на българите” и за мнозина този мит е по-важен от „историческата истина”. Той призна, че понятието е фундамент на българската национална идентичност, формирана по време на Възраждането. С недоумение обаче Александров констатира, че тази идентичност е ревностно поддържана и до ден-днешен чрез институционализирани културни практики: образование, медии, киноиндустрия, местни традиции, политически ритуали и пр.
„Продължаваме да робуваме на идеологическите канони от 19 век, епохата на национално освободителните борби, които по необходимост конструират ситуацията в черно-бели краски”, посочи той.
Премиерският съветник обяви, че дори и народните будители са знаели, че под османска власт робство не е имало.
„Българите, които са подели борбата срещу турското робство, са били наясно, че става дума за метафора”, заяви Харалан. Живеещите в Османската империя са разбирали от първо лице какво означава роб и свободен човек, посочи той.
„Роб означава индивид, лишен от елементарни човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си. Българските поданици на Османската империя определено не попадат в тази категория”, посочи Александров.
„Няма никакво съмнение, че българите, както и останалите християни, са били втора категория поданици на империята в сравнение с мюсюлманите. От тях се очаквало да работят, да търгуват и да се замогват, за да плащат данъци и да издържат армията и администрацията, съставена от мюсюлмани”, призна Алексанров. Той обаче посочи, че за българите винаги е имало опция за смяна на религията, за да се прескочи това положение. С цената на претопяване нашите сънародници могли да получат много привилегии.
Той посочи, че в средата на 19 век излиза султански ферман, който разрешава българите да издигнат в центъра на османската столица импозантната църква Св.Стефан в Истанбул. Харалан обаче пропусна, че това се случва едва за края на петвековния период. Преди това в Османската империя са строени християнски църкви вкопани в земята, тъй като било забранено да бъдат по-високи от турчин на кон.
„С модернизацията на османската държава българите получават все повече права” и посочи, че изключение прави само правото на национално самоопределение, и собствена държава ,което той намери за дребен пропуск в цялата картина.
„Метафората за робството описва недоволството от това политическо състояние, а не юридическия и икономически статут на българите в империята, който е завиден”, подчерта съветникът на Борисов. По думите му тази метафора „обслужва дневния ред на руския империализъм, оспорен от задълбочаващите се процеси на евроинтеграция на балканските държави”.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Араламби, много си се объркал другарю
Изобщо не е метафора, че Кирякстефчовци в българските земи винаги е имало и ще има.Харалан е точно такъв михлюзин.Антрополог, изживяващ се като всичколог и характерно е, че изявите му са все в неолиберални и соросоидни медии.
Хараламбии,идвам у вас ,чукам жена ти, пращам дъшеря ти в харен , а сънът ти еничар,пращам те в трета глуха и с женати наили знаеш?
....ламби КириакСтефчов е захлебил добре, за да напише тези лъжи. Пожелавам му да му приседне и да се задави с трийсетте сороски сребърника!Дано!
Как може така да говори .Нямало робство колко удобно.Засрами се.
Абдулрашид Садулаев стана световен ...
бтв Синема 03 ноември 21:00ч.
Режисьор: Жан-Жак Ано
В ролите: Антонио Бандерас Емир Несиб Марк Стронг Sultan Amar Таар Раим Prince Auda
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!