Шолц призовава ЕС да задълбочи единството си пред лицето на руската заплаха

В понеделник германският канцлер Олаф Шолц призова страните от ЕС да проявят повече единство и да прекратят "егоистичните блокади" в области като външната политика, за да превърнат блока в "геополитически фактор", който може да действа по-силно на световната сцена.

В статия, публикувана в германския вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг", Шолц също така обяви, че през следващите месеци неговото правителство ще "направи конкретни предложения" за укрепване на ЕС в областта на миграцията и отбранителната политика, както и в областта на технологичния суверенитет и демократичната устойчивост - без да предоставя повече подробности за тези планове за реформи.

"Европейският съюз е живата антитеза на империализма и автокрацията", пише Шолц и твърди, че "затова е такъв трън в очите на владетели като [руския президент Владимир] Путин".

Шолц похвали блока за това, че е взел "исторически решения през последните месеци", като е приел широкообхватни санкции срещу Москва и е показал единство в лицето на руското нападение срещу Украйна. Но той също така предупреди срещу "постоянното разединение, постоянните разногласия между държавите членки" по някои въпроси, които отслабват способността на Европа да играе по-голяма роля на международната сцена. Според него страните членки трябва да преодолеят разделението си.

"Просто вече не можем да си позволим национално вето, например във външната политика, ако искаме да продължим да бъдем чути в един свят на конкуриращи се велики сили", пише Шолц.

Без да ги назовава поименно, канцлерът се нахвърли върху страни от ЕС като Унгария и Полша, които в миналото са забавяли решенията на ЕС, например относно санкциите срещу Русия или глобалния минимален данък. Те използваха правото си на вето, за да се опитат да издействат отстъпки от ЕС и в други области.

През последните седмици Шолц неколкократно призова страните да преминат от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство по въпросите на външната политика. От съществено значение е, че ЕС първо трябва да реформира себе си, преди да приеме нови страни членки като Украйна или страните от Западните Балкани. Въпреки това някои по-големи страни като Франция, но и по-малки държави като балтийските, изразиха колебание дали да се откажат от правото си на вето върху ключови решения в областта на външната политика и сигурността.

В статията си от понеделник Шолц твърди, че решимостта на ЕС да се противопостави на Путин ще има и по-широки глобални последици. "Автократите по света следят много внимателно" дали Путин може да успее с "неоколониалната" си война срещу Украйна, пише той.