Топлоцентралата (ТИКО) на 5 г: Завършен новият градски център с комплекса НДК, около ЦИКО ще има друг в Надежда

На 21 ноември Топлоцентралата става на 5 г. Наричана от някои с абривиатурата ТИКО, тя завършва целия нов градски център като трета част на НДК. Докато в същото време общината залага и на ново културно средище в Надежда, наричано ЦИКО. Кое - как - прочетете текста, който разказва как съвременното градоустройство започна да навлиза у нас и кои кметове на милионния град реализираха това.

Едно от малкото видими неща по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), „Софинвест” ЕАД реализира по мащабната европейска програма преустройството и разширението на Центъра за подкрепа на личностното развитие – 

Център за изкуства, култура и образование „София” в Надежда. Обектът е съвместно финансиран от ПВУ и общинския бюджет.

Това е втори подобен проект, който общинското дружество реализира след изключитено успешния, както като сграда, така и като последваща функционалност Център за изкуства и култура „Топлоцентрала”, получила разрешение за ползване на 15.11.2021 г.

И двата обекта са планирани по време на управлението на София 2019-2023 г.

Общото между тях не е само, че са модерни културни центрове от нов европейски тип, по които столицата все повече заприличва на най-съвременните градове в Европейския съюз, на Стария континент и в света изобщо.

Двете сгради се вписват в цялостна световна тенденция в архитектурата и градоустройството, които засега, за съжаление, остава далеч от България и нейните главни селища.

Става въпрос за образуването на вторични градски центрове и пространства около тях около подобни обекти.

Подобни примери са Музеят „Гугенхайм” в Билбао, сравнимият с ЦИКО музей в Равал, Барселона, както и превръщането на старите хали до Цитаделата в културен център, новопреустроеният културен център в някога опасния квартал край площад „Репюблик” в Париж, също напълно сравним с ЦИКО, Музеят на модерното изкуство в Осло и операта там, оживяващи преди това по-изостанали градски зони. Примерите, които могат да се изброят са многочислени. 

Всичко започва с Центъра „Помпиду” в Париж, изграден в не най-преуспяващата зона на градския център и също реконструиран в момента.

По неговия пример от 70-те години, насред калищата отвъд бул. „Патриарх Евтимий” в София израства цялостният комплекс на Националният дворец на културата (1978-1981 г.), който изцяло преобразява околната зона, превръща я в част от градския център. 

Но и в самостоен мини-център, по чиято концепция са развити съседните зони по новонаправения бул. „България” с южните жилищни комплекси – ясно видимо дори само по подлезите, горната част на „Лозенец” около също преобразения в средата на 80-те години бул. „Черни връх” и впоследствие доразвит в нашия век с изцяло новата зона на „Хладилника” и новото бизнес сити с търговския център „Парадайз” и сградите от другата страна на булеварда. Развитието в рамките на десетилетията е превърнало тези зони в най-престижните в столицата. 

Част от тази все още развивана „нишка” на градско развитие е и „Топлоцентралата” – културния център, който също е обект на нашия анализ.

Тези зони не просто са преустроени. Те придобиват постепенно, но задължително изцяло нов облик.

В този контекст още по-значим е приносът на „Софинвест” – общинското  дружество допринася за развитието на новите пространства за култура и общуване в града, подпомагайки съвсем ефективмно политиките на Столичната община.

Чрез осъществяването на перфектно изпълнение на обекта ЦИКО се дава шанс един изостанал в развитието си жилищен комплекс като „Надежда”, който получи импулс за нова посока и ускорение на процесите на модернизация чрез прокарването на втората Синя линия на столичния метрополитен преди 14 години, да получи и качествен тласък посредством превръщането на 

Центъра за подкрепа на личностното развитие в мини-център за живеещата там общност. 

Така че да задвижи процесите като старт за създаването на по-мащабен нов облик и дух в квартала, така че той да се опита да се изразвни с намиращата се на другия край на линията и вече споменат в нашия анализ район около мол „Парадайз”.

По същество ЦИКО получава преустройство и разширение с 3-етажна пристройка на двуетажна сграда. 

Генералната идея на Столичната община като възложител, както показа осъщественият за целите на нашия анализ разговор с възложилата цялостния проект като кмет Йорданка Фандъкова, е посредством това Центърът от детски да бъде надграден и до младежки. 

И по този начин да се превърне в духовен център и средище в жилищния комплекс – по същество нов мини-градски център. 

Това е съвсем според световния и европейски тренд в урбанизма за децентрализация на градовете, който вече очертахме.

Вместо пазарите, които векове наред са образували подобни средища, през последните 50 години – след създаването на модела „Помпиду”, от който Людмила Живкова пренася концепцията за НДК, който реализира като председател на комитета за култура с кметовете Иван Панев и Петър Междуречки, именно културни центрове изпълняват тази събираща гражданите роля.

Нека в този смисъл да напомним, че и НДК, както ЦИКО, не се изгражда на един етап. След завършването на основната сграда през 1981 г., когато е официалното откриване в чест на 1300-годишнината на България, в средата и втората половина на 80-те години е осъществена „новата” част с три зали – 11-а,12-а и 13-а, топлата връзка и администравна постройка. 

Проектът на ЦИКО е разработен, съгласно виза за проектиране РНД17-ТД26-1652/20.10.17 на гл. Архитект на район „Надежда”. Разбработката следва нехническата спецификация, както и предписания от съгласувателни гледания в процеса на робат.

Центърът за изкуства, култура и образование „София”  (ЦИКО) се намира в УПИ II за детски дом, кв.220, м.Надежда 2а и 2б част с идентификатор ПИ: 68134.1383.2219, по кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-48/12.10.2011г., та АГКК.

В имота са разположени свободностояща 2-етажна сграда с 1-етажна пристройка от североизток. Сградата е публична общинска собственост, съгласно акт №103 от 17.03.1997 г., издаден от кмета на Раон „Надежда” – Сторимна община.

Урегулираният имот с неправилна геометрия има лица на 2 улици – „Св.Никола Нови” от северозапад и „Траен мир” от югоизток. В близост е устроен паркинг и второстепенен вход към главния корпус.

Главният вход е достъпен от югоизток чрез градинска алея, която обособява 2 зони от добре поддържана зеенина.

Старата съществуваща сграда на ЦИКО е здание, служило за детска градина и впоследствие реконструирано за нуждите на центъра, Тя е построена още през 60-те години, когато изобщо е образуван жилищния комплекс. За нея ЛИПСВА СТРОИТЕЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ.

Сградата е монолитна, впоследствие изолирана външно с EPS и е със заменена с PVC дограма. Покривът е 4-скатен и на 2 нива. Покритието му е ламаринено, изолирано с битум.

Зданието е усвоено максимално и не предоставя достатъчно възможност като пространство за дейността на Центъра. Това оправдава и необходимостта от реконструкция, модернизация и разширяване на обекта.

Съгласно Етап 2  от виза за проектиране, се предвижда демонтиране на едноетажната пристройка с НОВА 3-ЕТАЖНА СГРАДА.

Предвидено е изграждане на нов Г-образен обем, заемащ североизточната част на имота. Сградата следва предвижданите застроителни линии и спазва изискването на чл.31, ал.5. Основният вход е от югозапад, ориентиран към двора. Мрежа от градински алеи обслужва подстъпите от ул. Траен мир от юг и от ул. Свети Никола Нови от север.

Обособява се подход към фоайе с атриумно пространство, откъдето се обслужват и двете половини на новата сграда. Тези две зони  са конструктивно отделени.

На кота - 0,90м обширно фоайе насочва към основната амфитеатрална зала за 186 посетители. На това ниво от юг е проектирана и танцова зала за 90 посетители.

Фоайето прави връзка  с кота 0.00м на старата сграда, където от север е пространството на мини артиум и сервизни помещения.

На кота + 3,55м е разположена мултифункционална зала за 90 посетители, баетна зала за 50 посетители, 4 учебни кабинета и сервизни помещения.

Връзката между двете коти се осъществява посредством 2 отворени театрално аранжирани стълбищни клетки.

На кота + 7,60м – третия етаж, са разположени помещенията, предназначени за нуждите на администрацията.

На кота - 3,66м  - на  полуподземния етаж,  са разположение технически и складови помещения и инсталации.

За зареждане на сцената от външен терен се предвижда на това ниво да има и вертикална платформа.

На североизточната фасада е разположено евакуационно стълбище. Външната стоманена стъба извежда към ул. Траен мир.

Конструкцията е монолитна. Тя е стомано-бетонна.

Външно се изолира с 10 см EPS графитен по система, , полага се силикатна мазилка с декоративни облицовки.

В отделни зони по фасадата е изпълнена вентилируема обшивка и изолация от минерална вата.

Остъкляването е с 6-камерна PVC-дограма, енергиен клас А, с горна част стъклопакет с нискоенергийно стъкло – тип 4 сезона, и долна част с триплекс стъкла.

Проектирането на височината на стъклата, парапетите и стълбищните клетки като цяло са проектирани и се изпъняват според изискванията за деца, залегнали в наредбата за сгради за обществено обслужване в сферата на образованието и науката, културата, здравеопазването и изкуствата.

Изпълнени са и изискванията за достъпна среда, като за придвижване между етажите е осигурен асансьор. За преодоляване на нива е предвидено и устройство за изкачване на стълби.

В санитарните помещения е осигурена тоалетна за хора в неравностойно положение.

Проектирани са окачени и плаващи тавани.

Съществуващата настилка е от различни видове плочи. Предвижда се изграждане на нова настилка около старата и новата сграда.

Съществуващият алпинеум с декоративна растителност се демонтира и се преизгражда от югозападната страна на централната входна алея.

Застроената площ на обекта е 303,35 кв.м

РЗП на обекта е 646,68 кв.м.

Общата застроена площ (надземна+подземна РЗП) е 950,03 кв.м. 

Разбира се, това „надежденско НДК” с неговите 4 малки зали не би могло да се сравнява с Националния дворец на културата. 

ЦИКО обаче с новия си формат, вид и съвременна концепция за младежки и културен център има всички шансове да се превърне в съвременен мини-градски център за жк Надежда като един от най-малко усвоените в културен и граждански/общностен смисъл райони на София. 

Към свързаността, посредствем подземната железница, се добавя духовна стойност и предоставяне на естествено място за съсредоточие на различни интереси и то не само на младите хора.

4-те нови сцени, които са и конферентни средища, ще привлекат приобщаващи спектакли и други изяви, които ще „вдигнат летвата” и ще обогатят културното предлагане.

Проектът за реконструкция, пристрояване, частично надстрояване и преустройство на бивша топлоцентрала на НДК в Център за изкуства и култура на практика завършва точно след 40 години цялостния комплекс на Националния дворец на културата.

Както вече отбелязахме, неговата първа част е открита през 1981 г. в чест на 1300-годишнината на българската държава. 

Втората му част се появява във втората половина на 80-те години с 3 нови зали, салон за празници и административна част.

На 15.11.2021 г.с разрешението за ползване стартира тертият и заключителен етап от изграждането на модерна културна инфраструктура и оформяне на нов мини - градски център с появата на най-съвременния  в страната център за изкуства и култура „Топлоцентралата”.

Освен, че зданието е изцяло вплетено в парковата обстановка в също така новата част на Южния парк чрез своята тераса, екологичната си архитектура и строителство, енергийната си ефективност от висок клас, то играе и още една роля. 

Образува своеобразна културна агломерация и то „разтворена”, съвсем според най-актуалните трендове в градоустройството, сред зелената система. Тъй като в непосредствена близост до него се намира още една знакова и пресътворена в полза на изкуството сграда в същия дял на Южния парк. 

Става дума за Музея на модерното изкуство в София, реализиран с помощта на норвежката програма за финансиране на проекти в България.

По този начин беше оформена една много модерна, както по визия, така и по смисъл, както конструктивно, така и съдържателно, градска зона от едната страна на бул. България, която чрез моста над пътната артерия, който се превръща и в мост между вековете и тенденциите,  пряко се свързва с двете части на НДК – основната и т.нар. нова част на Националния дворец на културата – първия сграден комплекс в нашата страна, „разтворен” в зелена среда в модерните трендове на архитектурата и градоустройството за своето време.

Към 13-те зали на НДК са прибавени и 5-те на Топлоцентралата плюс салоните на музея.

Проектът, наречен „Реконструкция, пристрояване, чистично надстрояване и преустройство на бившата топлоцентрала на НДК в Център за изкуства и култура” е един от най-успешните в портфолиото на „Софинвест” ЕАД.

Местонахождението на обекта е ПИ с идентификатор 68134.1004.185, УПИ IX – за спорт и атракции, кв.1, м. Южен парк – II част, район „Триадица” – Столична община и Външно електрозахранване с кабели СрН – 10 kV за нов ТП, нов ТП  1х1250 kVА, 10/0,4 kV.

Интересно е, че проектът е международен с възложители Столичната община и ЧЕЗ Разпределение България АД – чешката компания, чието подразделение у нас по онова време беше собственик на ЕРП в западната част на нашата страна.

Както и самият Национален дворец на културата, Топлоцентралата е изграден в доста кратък срок. 

Откриването на строителната площадка е на 15 юни 2020 г. И въпреки пандемията от коронавирус, която по онова време е точно в разгара си, свързана с откриване и закриване на разрешена дейност спрямо развитието на обстановката със заразата, сградата е завършена само година по-късно, като заедно с формалностите всичко е оформено до есента на следващата 2021 г.    

Впечатляващото при центъра „Топлоцентрала” е, че той комбинира вътрешни и външни пространства в общ ансамбъл, като освен терасата, към него се числи и амфитеатър.

И съвсем според виждането за развиването от една такава сграда на цяла зона, след появата му, в неговото съседство и отново „разтворени” сред зелената система на парка се организират големи културни събития и особено фестивали, като това приоритетно се извършва точно в „ниския” за центъра и за целия афиш в града сезон – летния.

Какво съдържа Центърът за изкуства и култура „Топлоцентрала”:

•    Мултифункционални пространства: Центърът разполага с няколко закрити зали за сценични изкуства (театър, съвременен танц, пърформанс), изложбена галерия, голяма тераса-бар и открит амфитеатър за 80 зрители

•    Общо пространствата, които експлоатира по проект и в практиката центърът са 7: 2 открити – тераса с площ 420 кв.м и открит театър с площ 140 кв.м, за които споменахме, както и още 5 закрити:

Зала №1, 360 кв.м

Зала №2, камерна, т.нар. Черна кутия, 154 кв.м

Зала №3, галерия, т.нар. Куб, 105 кв.м

Зала №4, студио, 62 кв.м

Зала №5, сцена – бар, 120 кв.м

Така първата зала има 245 места, но може да побере до 700 правостоящи. Втората е със 72 места но до 300 правостоящи,трета и четвърта зала нямат фиксиран капацитет, а петата е с 40 седящи и до 100 правостоящи.

Впечатляващото е, че наред с културни, административни, политически събития, в последно време в центъра за изкуства „Топлоцентралата” вече се организират дори и спортни прояви, което допълнително разширява както профила на обекта, така и привлекателността му за различни демографски групи по отношение на възраст, пол и интереси

Като активни пространства вече се разработват и фоайетата на центъра. Тази тенденция напълно съвпада с трендовете, които се развиват във връзка с организацията не просто на събития, а на цели форуми от типа на фестивали, конгреси и други подобни прояви, на каквито София все по-масово и по-активно домакинство. Това допълнително подчертава ценността на един подобен център за изкуства, култура, но за различни по вид и характер събития, какъвто представлява „Топлоцентралата”. 

Това напълно съвпада с концепцията при проектирането, според която пресечната точка между градската индустриална архитектура и зеленината на парка прави център „Топлоцентралата” изключително място за срещи, работа или просто за кафе през деня в тяхната бар зона.

•    На територията му се намира и модерният дигитален планетариум „Андромеда“, който предлага регулярни прожекции.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Интересно е, че в някои документи, включително официалната документация, названието на центъра се среща и като ТИКО – абревиатура, която се разчита като: „Топлоцентрала” за изкуство, култура и образование. 

По примера на ЦИКО. Още една връзка между двата обекта, неразривно свързани и от прецизната и професионалната работа на „Софинвест” ЕАД.

Новата цел пред Столичната община и нейното дружество „Софинвест” може и трябва да бъде да продължава и разширява позитивната практика на първите опити със създаването на своеобразни градски мини-центрове, посредством пресътворяване на публични сгради в нов контекст и с нови функции, около които да се формират качествено нови цели градски зони. 

Както подчертахме, тази традиция в нашия град започва още в края на 70-те – началото на 80-те години на миналия двадесети век със създаването по модела на парижкия център „Помпиду” на комплекса Национален дворец на културата на всичките му нива.

От основната и допълнителните сгради до зелените пространства, която де факто е продължена, дори и да е неосъзнато с третата и заключителна част от цялото – пресътворяването на топлоцентралата на НДК в негова активна трета част като културно и гражданско общностно средище.

В този смисъл, Центъра за подкрепа на личностното развитие – Център за изкуства, култура и образование „София” дава чудесни възможности за доразвиване на цялостната концепция.

Как?

Освен в по-изостанала част и район на града като „Надежда”, ЦИКО има филиали и в други градски зони, които са поставени пред предизвикателства от различен вид и характер и имат проблеми с културната идентификация с централната част.

Според Стратегията на Столичната община за развитие на нейната конкретна детска и младежка структура, каквато ЦИКО представлява, още до края на тази 2026 г. следваше  това да е станало и в друг „спален район” – Люлин, в Банкя, в Ботунец, както и в по-престижните квартали „Лозенец” и „Белите брези” – и той лишен от културно средище като по-изостаналите панелни. 

Именно там са дислоцирани центровете от общата верига на ЦИКО.

Все пак, общата работа между отделни общински структури, каквито представляват дружеството „Софинвест” ЕАД и самостоятелното общиско юридическо лице ЦИКО дава основание за оптимизъм, че макар и със закъснение, очевидно по финансови причини, дейността по разпространяването на добрите практики, които вече са заложени, ще продължи в годините напред.

Възможностите за привличне на средства, както от републикански държавни програми към Министерството на културата и Министерството на образованието, така и на европейски средства чрез фондовете на Общността са налице и са напълно реални.

ЦИКО в Надежда, наричан още Младежки център „София” в някои документи, е отлична стартова база като амбициозен проект с обявена инвестиция от 10,69 млн. лв.

От тях 4,3 млн.лв. са привлечени от Столичната община по линия на националния План за възстановяване и устойчивост – част от единната след пандемична програма и фонд на Европейския съюз. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Борис Ангелов