Турция отложи решението за статута на храма Света София

Видян 3368 пъти | Коментари 0
Гласували 0

По-рано Руската православна църква (РПЦ) също изрази неодобрението за идеята за промяна на статута на историческата забележителност. „Всякакви опити за промяна на статута на храма „Св. София“, който понастоящем е музей, ще доведат до изменение и нарушение на крехкия междуконфесионален и междурелигиозен баланс, който се е създал“, се казва в становището на РПЦ.

В понеделник Вселенският патриарх Вартоломей изрази мнение, че евентуално превръщане на „Св. София“ в джамия крие риск християните да се настроят срещу мюсюлманите. Той настоя за запазване на нейния „глобален характер „ и подчерта, че в момента е необходимо единство на хората.

Арменският православен патриарх в Турция Шахак Машалян през миналия месец издигна идеята „Св. София“ да бъде общо място за молитви на вярващи от всички изповедания. Той беше категоричен, че „не можем да си позволим нови сблъсъци между кръста и полумесеца. Спасението на света лежи в техния съюз.“ По-рано той коментира, че е по-подходящо храмът да бъде място за молитва на вярващите, „които стоейки на колене се молят в покорност на Бога, отколкото на любопитни туристи, които се снимат тук или там.“

В сегашния си вид църквата „Св. София“ е построена на мястото на два по-стари храма през VI в. по заповед на византийския император Юстиниан. В продължение на 600 години (до 1311 г.) това е била най-високото здание в света. „Св. София“ е седалище на Вселенския патриарх и християнски храм в продължение на 936 години, а след превземането на Константинопол през 1453 г. е превърната в джамия. Тогава намиращите се в нея византийски мозайки са били замазани с гипсова смес, което ги е спасило от унищожение. Като джамия храмът е служил 481 години. „Св. София“ е затворена за мюсюлмански богослужения през 1931 г., а на 24 ноември 1934 г. турският министерски съвет взема решение за превръщането ѝ в музей и тя започва да функционира в това си качество от 1935 г. насам.

От 1985 г. „Св. София“ е под защитата на ЮНЕСКО като част от световното културно и природно наследство.