Всеки трети българин познава хора с психични разстройства: Галъп

Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност - това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на фондация „Кожа – платформа за психично здраве“, проведено от агенция „Галъп интернешънъл болкан“ три години след първото изследване през 2020 г.

Изследването е проведено между 31 август и 8 септември 2023 г. сред 811 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3,5% при 50-процентните дялове. Един процент от извадката е равен на около 55 000 души.

Въпреки по-скоро високите нива на разпознаваемост на проблемите, свързани с психичното здраве и декларираното добро ниво на толерантност у нас, последните три години са оказали своя ефект върху нагласите на българите. По-малко публична видимост, повече консервативност, затваряне в себе си и в най-близкия приятелски кръг показват резултатите от втората вълна на изследването, проведена три години по-късно.

Обществото ни демонстрира стесняване на границите на споделяното. Необходими са повече вълни на проучване, за да се установи дали регистрираните за периода от три години промени са връщане към по-традиционни отношения към проблемите на психиката и психичното здраве, или са нова тенденция в обществото ни – фокусиране върху сигурното, добре изпитаното, устойчивото в очакване на по-спокойни времена. Предходната вълна на изследване попадна и в пандемията от COVID-19, която също е оказала своето влияние. Това са част от изводите и хипотезите от кратко експериментално изследване на „Галъп“ по повод Деня на психичното здраве. Изследването се фокусира върху по-леките форми на психични разстройства и зависимостите.

Психични разстройства – контакт с темата

Според данните 32% от респондентите в текущата вълна на изследване отговарят положително на въпроса дали познават хора с психични разстройства, 45 на сто заявяват, че не познават такива, а 18% не са сигурни как да отговорят.

Експертите отбелязват, че се оказва, че сред жените запознатостта или може би разпознаваемостта на проблемите, свързани с психичното здраве, е сравнително по-широка - 36%. Утвърдителните отговори сред мъжете са с близо десет пункта по-малко - 27%. Хората на възраст между 36 и 45 години в най-голяма степен отговарят положително на въпроса дали познават хора, страдащи от психични разстройства - 38%, докато най-младите и най-възрастните респонденти декларират, че познават хора, страдащи от психични разстройства, в по-малка степен.

Разпознаване на проблема сред обществото

На фона на регистрираните по-консервативни нагласи, резервираност и по-слаба социална чувствителност, обществото ни по-скоро разпознава и идентифицира различните психични разстройства. Това показва, че вероятно не става дума за неразбиране на проблема и незапознатост с проявленията на заболяванията на психиката по принцип. Помолени да изберат от списък с опции и за всяка да посочат дали според тях става дума за психично разстройство или не, респондентите разпознават психичните разстройства и успяват да ги разграничат от различни моментни емоционални състояния на личността, отбелязват експертите.

Резултатите по тези индикатори се запазват без значими разлики в рамките на регистрираното преди три години: най-лесно се разпознава шизофрения, склонността към самонараняване и състоянието на депресия. Следват посттравматични стресови разстройства, състояния като хранителни разстройства, обсесивно компулсивно разстройство и др. На другия „полюс“ очаквано са състоянието на влюбване, яд, тъга, носталгия – които остават, както може да се очаква, извън спектъра на психичните заболявания.

Зависимости и степени на оптимизъм

Зависимостта в нашето общество е припозната по-скоро като заболяване, а не, например, като липса на воля, отбелязват анализаторите. Помолени да изберат само едно измежду двете, 46% от респондентите приемат мнението, че хората с различни зависимости просто нямат достатъчно воля да се откажат, а 54% посочват, че зависимите страдат от заболяване. Чувствителността по този въпрос у нас обаче търпи видимо изменение през последните години – на същия въпрос през 2020 г. 37% (или 10 пункта по-малко) са отговорили „липса на воля“, а 63% – „заболяване“.

Специализирана помощ

Близо две трети - 62% от запитаните са на мнение, че ако човек има психичен или емоционален проблем, най-добре е да се обърне към специалист. Една пета - 19%, заявяват, че най-добре е в такъв момент да се разчита на близки и приятели. По-малко от една десета смятат, че това е проблем, който е най-добре всеки да реши сам - 8%. Минимален дял от българите виждат най-доброто решение в обръщане към религиозна организация. Около една десета не могат да преценят.

Степени на толерантност

Като цяло българското общество демонстрира толерантност към различни теми, проблеми и стереотипи, свързани с психичното здраве – поне на декларативно ниво, отчитат експертите. По-консервативната реакция се запазва в диапазона между една десета и около, и малко над една четвърт от отговорите на респондентите, които са склонни да посочат например, че хората, които страдат от депресия, просто трябва да се стегнат - 28%, хората с психични разстройства трябва да бъдат изолирани от обществото - 21%, или че всякакви психологични проблеми се решават най-добре с по-силно питие и добър сън - 21%.