Закон за българския език: Кирил Вълчев

Кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев се обяви за приемане на Закон за българския език. На среща с дейци на културната и образователна общност в залата на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе Вълчев напомни, че Конституцията предвижда да има такъв закон и първият проект е от преди 15 години на професор Любен Корнезов от БСП, а след него внасят проекти и други политически партии.

Той подчерта усилията на президента Илияна Йотова за съхраняването и популяризирането на българските език и азбука, включително с организираните от нея международни форуми за кирилицата. „Време е да постигнем съгласие и да уредим къде и кои надписи да бъдат задължително на български език, както и използването на български шрифтове“, каза кандидатът за вицепрезидент.

Той разказа, че като генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА) въведе новия шрифт ЛИК, изработен по поръчка на агенцията от Националната художествена академия (НХА) на основата на буквите, създадени от учениците на светите братя Кирил и Методий през IX век в България.

„Българските градове, сред тях и Русе с неговата прекрасна архитектура, трябва да имат единен визуален облик, включително с надписите, и държавата трябва да даде затова на местните власти силен инструмент“, каза Вълчев. Той подчерта, че законът трябва да уреди и минималните изисквания за използване на чужди езици в надписите, за да бъде страната разбираема за чужденците и конкурентна в туризма. „Най-сетне е време и в използването на буквите да примирим България и Европа, които всъщност са едно 14 века“, каза Вълчев.

Разговорът за насърчаване на единен облик на българските градове беше продължен и на среща на кандидата за вицепрезидент със симпатизанти в голямата зала на Русенската опера. Вълчев отбеляза, че този разговор е естествено да се води в Русе, който през 1878 г. става първият град в България с градоустройствен план, където за първи път в България се появяват бордюри, тротоари и улични газови фенери.

Той подчерта, че голямата им цел с Илияна Йотова е да бъде дадено повече самочувствие на българите. „Българите трябва да се гордеят, че са граждани на България в Европа, като тогава децата ни ще остават у дома, а българите по света ще намират все повече причини да се завръщат“, каза Вълчев. Той отбеляза, че Русе е бил градът с най-голямо население в България след Освобождението с 26 хиляди души, достигнал е 185 хиляди души през 1985 г., а в момента е 120 хиляди души, тоест с повече от една трета по-малко.

Вълчев разказа за социалната политика, която е успял да въведе като генерален директор на БТА за насърчаване на семействата с деца – с колективните трудови договори са се увеличили средствата, изплащани еднократно от работодателя при всяко раждане на дете – от 1200 лева на 3000 лева (сега 1500 евро), сума от 450 евро на служител с дете в първи и осми клас и абитуриент.

Кандидатът за вицепрезидент подчерта ролята на Русенския университет за връзката на България с бесарабските българи в Молдова чрез откриването на филиал в Тараклия. „Подпомагането на българите по света да пазят българския език и традиции е важно, защото разчитаме да се завръщат в България“, каза Вълчев.

До предизборната шатра на Йотова и Вълчев млади хора поставиха въпроса как могат да бъдат включени във взимането на решения за бъдещето на България. Кандидатът за вицепрезидент им разказа за идеята в президентството да бъде създаден младежки съвет.

Неплатена форма