Закон за трюфелите внесен от ВМРО в НС

мястото, където се намира трюфел и там, където то е започнало да рови, само около тази точка следва да се използва малка лопатка за вадене на трюфели. Отворените след нова гнезда следва да се заравят. Това ще позволи за напред възпроизвеждане от микоризната система на нова реколта трюфели.

Досегашната практика за вадене на трюфели чрез мотики, големи лопати, дори и с рало, тотално унищожава естествените находища на трюфелите за напред. Така горските територии се опустошават и този природен ресурс изчезва като природно богатство.

Налице са битови конфликти между лица, които ползват правилния начин за вадене на трюфели, с други групи от хора, които опустошават горските терени, ползвайки други способи.

Намесата на органите, призвани да пазят гората, обикновено е символична и неефективна.

В тази връзка е необходимо държавата чрез легислатурата си да уреди тези обществени отношения чрез приемане на специален закон за трюфелите.

От друга страна се установява, че е налице практика на Държавно горско стопанство за отдаване под наем на горски терени само за събиране на трюфели без държавата да се интересува и без да извършва контрол във вече отдадените такива дали се опазват горите. Нещо повече, налице са случай, видно от които, че някои от служителите на Изпълнителна агенция по горите толерират този начин на окрупняване и се създават условия за монопол в тази дейност.

Съгласно чл. 119, ал. 2 от Закона за горите, „…ползването на гъби,… когато не представлява стопанска дейност се извършва безвъзмездно и свободно.“. Слагането на табели в отдадените под наем гори ограничава правото на всеки по чл. 119, ал. 2.

Толерирането на тази практика за отдаване под наем на горски територии с неясен предмет на договора създава условия за корупционни практики.