Защо нервничат Булгартрансгаз и Булгаргаз, въпреки снизходителността на служебното правителство?

Началото на служебния кабинет даваше някакви надежди, че то ще бръкне в „кутията на Пандора“ с тайните на сделките на правителството на Борисов с Русия, и особено по отношения на проекта Турски поток и игрите на Булгаргаз със сделките с Газпром и Азерската компания за доставки на природен газ, които така и не достигнаха до една четвърт от предвиденото. Зависимостта ни от руски газ си остава рекордно висока след 11 години „диверисфикация“ по борисовски. В края на месец юни тя е 95 процента !?! С подобно равнище на зависимост от един доставчик българската енергийна политика не може да не бъде продължение на руската.

Драмата продължава и все повече скелети стъргат от гардероба. Изскачат стари дългове и на Българския Енерегиен Холдинг по проекта Южен поток, едни близо 100 милиона евро, които Газпром отпусна на холдинга преди повече от 7 години, да си плати дяловия капитал в дружеството Южен Поток България. Парите изчезнаха, но дългът остана. Може би ще си спомните, че преди пандемията с помощта на Европейската комисия, като част от нейното споразумение с Газпром за уреждане на анти-тръстовия казус, Булгаргаз подписа през февруари 2020 година, значителни промени към договора за доставки. Бяха премахнати ограничения за реекспорт, ценовата формула включи спот репери, направени бяха по-гъвкави точките за доставки. Уж Европейската комисиябеше уредила да не плащаме този стомилионен заем от Газпром, но следа в двустранен план няма. Сега Газпром си иска да им върнем парите, а Брюксел е и като бог, и като цар далеко.

Кремъл винаги си иска парите и не прощава на българските политици, които се заиграват с политически сделки по схемата на царския Азиатски департамент след Освобождението „корумпирайте политици, а те да карат народа да плаща“. Ако питате къде отидоха парите от Южен поток – вижте колко са богати един бивш президент, едни бивши премиери, бивши министри, бивши депутати, бивши лидери на партии.