Затварят стотици болници

Губещите заведения щели да западнат и да спуснат кепенци

В условията на икономическия мениджмънт губещите здравни заведения ще западнат сами и няма как да продължат да функционират. Това каза пред 19` Ива Станкова от комисията по здравеопазване към парламента, която е категорична, че поддържането на болници в селищата под 25 хил. души е нерентабилно.
Според депутатката пари за здравеопазването има, но те са „неправилно използвани по трасето“. При една по-добра организация финансовите средства щели да бъдат достатъчни. Тя посочи, че за да има „баланс между моралните и икономическите закони“, в малките селища може да съществуват само за Бърза помощ, детски център за консултация и отдел за долекуване. Последният щял да бъде използван, след като пациентът е вече лежал в болница извън местоживеенето му, но се налага да е все още под лекарски контрол, докато бъде излекуван окончателно.
Новата национална здравна карта, която предстои да бъде гласувана в парламента, предвижда да останат едва 260 от над 350-те съществуващи в момента болници. Това ще са заведенията в населените места с над 30 000 души. „Останалите над 100 хосписа остават аут от системата“, категорични са от комисията по здравеопазване.
Националната здравна карта наподобявала модела с делегираните бюджети в образованието, въведени от началото на годината. В нея се предвижда да се отпускат пари в зависимост от броя на местните жители. Щом средствата не достигат, губещите здравни заведения ще се закрият сами. Така и броят на болничните лекари ще бъде редуциран, което щяло да създаде възможност за по-добро заплащане на докторите. Има и вариант част от закритите болници да бъдат преструктурирани в старчески домове. Станкова очаква за следващата година парите за здравеопазването да са с 500-600 млн. лв. повече от отпуснатите през тази.

Ваньо Шарков: В Европа най-малко пари за здраве се дават у нас

„Увеличението на парите, отпускани за здраве, няма да доведе до подобрение на медицинското обслужване, защото е резултат на икономическия ръст в страната. Процентът, отделен от брутния вътрешен продукт, остава същият – под 4,3%“, коментира пред 19` Ваньо Шарков от здравната комисия в парламента. За сравнение той даде Албания, където годишно се отпускали 6,5% за здравеопазване. Увеличението с около половин милиард засега било само подхвърлено като възможност от министър Евгений Желев, а черно на бяло отгоре имало само 330 милиона, договорени на правителствената среща в Банско. По думите на депутата от СДС над една трета от тях щели отидат за увеличените здравните вноски на децата, които са изцяло поети от държавата. „За да има наистина добро здравеопазване у нас, са нужни 5,5% - 6% от БВП, което ще осигури около 4,5 млрд. лв. за здравната система“, категоричен е Шарков.