Крис Шарков клонира герои на Бергман

Много скоро след тяхното изпращане обаче и образът на съвършената идилия между Мариане и Юхан се пропуква: първото неразбирателство избухва по темата дали да имат второ дете, или да не нарушават с памперси и нощен рев лустрото на полирания си до блясък свят.

Решението явно ще остави драскотини в душите и на двамата: чувство за вина при нея и като гръм от ясно небе – ново влюбване при него. Оттам нататък героите неведнъж ще се разделят и събират, ще имат други партньори (повечето непоказани на сцената), ще правят проби и грешки и нови проби, за да разберат себе си и преоткрият другия. Приносният момент на Крис Шарков в тази история на любовна война е това, че по двама актьори се превъплъщават във всяка от двете главни роли.

В пространството на една прегръдка партньорите се сменят и до края на спектакъла ту едните, ту другите ще „вземат думата“ под светлината на прожекторите многократно. Едните са младата двойка, другите – същата двойка, натрупала няколко години на опит и разочарования, но също така едните може да са персонажите с поведението, което очаква от тях обществото, а другите – вече открили какво искат самите те.

Едните са Весела Бабинова и Христо Пъдев, другите Анастасия Лютова и Пенко Господинов. Едните са очарователни в своя наивитет и почти опитомена влюбеност, другите са великолепни в интерпретацията на гнева, нагона, невъзможността да бъдат заедно, но и да сложат край. На моменти това е малко объркващо, но и благодатно за дълбаене в различни тълкувания. Във филма в тези роли са „само“ Лив Улман и Ерланд Йозефсон... В другите роли в постановката са Каталин Старейшинска, Стоян Младенов, Таня Пашанкова и Ели Колева. Сценографията е на Никола Тороманов-Фичо, костюмите на Елис Вели, преводът на текста – на Васа Ганчева.

Снимка: Стефан Н. Щерев Героите на Анастасия Лютова и Пенко Господинов след грубо стълкновение.