Енджи Касабие: Алчността на човек го кара да губи любовта

- Притеснявате ли се от старостта?

- Не, аз не съм първа младост вече, макар че се чувствам като на 15-20 години, може би защото душата ми е млада. Непрекъснато живея в небето. Скоро говорих със сестра ми, която също е бременна. Казах й да идва, за да раждаме заедно, а тя се засмя и отсече: „На теб всичко ти е лесно”.

- Как виждате себе си след десет години?

- Предполагам, че ще се занимавам с диети, хранителни режими. Ще правя всичко възможно, за да изглеждам по-добре от сега. Аз сама съм си идол и се самонасърчававам. Всяка една година премахвам нещо вредно от моя живот, без значение дали е храна, навик или дразнител. Редовно работя и по въпроса как да намаля стреса, което става трудно, защото работя с много хора.

- Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че тя съществува само във филмите и в киното?

- Любовта съществува във всеки един миг в нашия живот. Мисля, че всичко е любов. Аз дори не мога да комуникирам с хора, които не обичам и не харесвам. Това си личи, ставам нервна и сприхава. Не мога да съм фалшива, да се преструвам, че държа на някого, ако наистина вътре в мен нещо не ме кара да държа на този човек. Нещо като не ми е приятно – казвам, че не ми е приятно и не влизам в роля. Лоша актриса съм... Когато нещо ми харесва и ми е приятно, казвам го – не го крия. Алчността на човек го кара да губи любовта и още много други ценности.

- Предопределена ли е съдбата на човек? Вие самата усещала ли сте намесата й?

- О, да. Всичко е съдба. Господ винаги ни дава избор. Понякога правим грешни постъпки и избори, но това е, за да научим определен урок.