Как да намерим спасение за мозъка си

Експерт по хроничните болести и бестселъров автор №1 на Ню Йорк Таймс, Антъни Уилям е роден с уникалната способност да разговаря с Духа на Състраданието, който му предоставя изключително прецизна и изпреварваща времето си информация за човешкото здраве. Неговата безпрецедентна точност и успехът му на лечител медиум са му спечелили доверието на милиони хора по света, сред които филмови и рок звезди, професионални спортисти и безброй други хора, които успяват да се излекуват благодарение на напътствията му. В „Спасение за мозъка“ Антъни Уилям предлага изчерпателна информация за причините за над 100 симптома и заболявания на централната и периферната нервна система. Освен това са посочени специализирани лечебни техники и препоръки за хранене.

В допълнение към това той показва как да подхранвате мозъка си, да намалите излагането на ежедневните токсини и да се пречистите с протоколи за детоксикация от тежки метали и рецепти за изцяло новата терапия с шотове от лекарства в течна форма. „С всяка изминала година, през която работя върху поредната книга с Духа на Състраданието, забелязвам, че гласът, който чувам, си остава същият, но самият аз се променям като човек. Променям се, защото постоянно си давам сметка, че на света има осем милиарда души, които в края на краищата ще се разболеят – и не всички от тях ще имат шанса да стигнат до това, което Духът ми разкрива тук. Това е една от трудните страни на моето пътешествие: да знаеш, че мнозина ще стигнат до тази информация, до това живо слово, но и много няма да стигнат. Като дете си мислех, че всеки ще има достъп до тази по-висша мъдрост, когато му се наложи. Но днешното ми по-зряло аз знае, че това може и да не стане, за разлика от младото ми аз, което бе съвсем сигурно, че всеки човек на планетата ще открие тази информация. С всяка изминала година осъзнаването на тази истина ме променя все повече и повече и ме кара непрестанно да питам Духа: „Защо?“ и „Как е възможно?“, и да му задавам всевъзможни въпроси, докато пиша за това колко труден за живеене става този свят. Процесът на писане ми даде възможност лично да се запозная с това, през което преминават хората.

Опитвайки се набързо да си взема душ, да си измия лицето и зъбите или да се преоблека, аз разбрах с какво се сблъскват хронично болните, докато се опитват да се справят с всички тези ежедневни дейности, които ние, останалите, вършим почти машинално. Аз бях ограничен единствено от времето, защото изпълнявах мисия. Но за хората, възпрепятствани от болка или други симптоми, тези рутинни занимания се равняват на изкачването на планина. Аз винаги подкрепям идеята хората – когато могат – сами да се грижат за себе си по време на оздравителния процес. В едно отношение направо се идентифицирах с хронично болните, тъй като, докато пишех настоящата книга, изгубих връзка с важни за мен хора. Заради мисията си жертвах време, което можех да прекарам със своите близки. Обикновено съм страстен почитател на сезоните и обичам да гледам и слушам как се сменят.

Обичам да слушам крякането на жабите и свистенето на вятъра. Обичам да гледам как листата на дърветата и тревата променят цветовете си. Не помня обаче да съм забелязал или съпреживял някое от тези неща, докато пишех Спасение за мозъка. Не че се оплаквам. Това са дребни ядове. Хронично болните и страдащите се сблъскват с много по-големи проблеми, саможертви и загуби. Аз мисля за тях всеки час, прекаран в работа над небесните послания, които ще им донесат изцеление. Радостта идва по-късно, когато някой вземе някоя от моите книги в ръцете си и започне своето пътешествие на въздигане от пепелта. А това ни връща към въпроса как написах Спасение за мозъка. Духът на Състраданието е много продуктивен и може да ме накара да пиша постоянно. Аз съм този, който трябва да сложи граници. Идва момент, в който спирам да пиша и оставям информацията да стигне до нуждаещите се от нея. Исках да побера този материал в една книга, за да получите наведнъж всички отговори, но когато издателят ми се обади и каза, че обемът е твърде голям, трябваше да приема реалността – никой не иска да държи в ръцете си петкилограмова книга, още по-малко пък, ако има неврологични симптоми.“Бъдете благословени – Антъни Уилям, лечителят медиум.