Как да открием призванието на душата си

в колежа, докато клонях ту към една, ту към друга академична специалност, ми помогна да намеря посока – да се съсредоточа професионално върху психологията, но по-важна бе посоката на развитието ми като личност. Дори в този период от съзряването ми преди четиридесет и пет години вече бях започнал да оценявам, че „да разкриеш предназначението на живота си“ означава повече да бъдеш, отколкото да правиш. Да работиш добре избраната професия щеше да е прекрасно, но по-важното бе да намериш оптималния начин да бъдеш. Пътешествието към осъществяването на собствената ми мисия ме отведе във Вирджиния Бийч, Вирджиния. Получих изключителни възможности да уча и да служа, тъй като в продължение на повече от три десетилетия работих в самата организация, основана от Едгар Кейси през 1931 г. Огромен професионален дар за мен като писател и учител бе възможността да подбирам теми и проблеми от материалите на Кейси и да разработвам систематична методика за тяхното изучаване и прилагане: тълкувание на сънища, медитация, интуитивно съзнание – това са само някои от тях. Но по някаква причина – може би и заради влиянието, което материалите бяха оказали на собствения ми избор на кариера – аз приех за основен принципа на Кейси, който гласи: „Понеже всяка душа идва с мисия… Всички ние имаме мисия, която да изпълним“.

Реших, че искам да направя едно истински задълбочено изследване върху това как Кейси е послужил като духовен водач на стотици хора, помагайки им да разберат и изявят своето духовно призвание, личната си мисия.      ...И все пак вдъхновението ми е нещо повече, отколкото простото припомняне на собственото ми встъпване в зрелостта преди няколко десетилетия. То е по-скоро свързано със случващото се в днешния свят – нещо, за което младите може би имат по-подходяща нагласа, отколкото възрастните, свикнали да виждат нещата по определен начин. И така, в работното си ежедневие влизам в клас и си говорим за осъзнатост, практики за поддържане на здравето и начини да проявяваме смисъла на живота си по такъв начин, че други хора да се повлияят благотворно и осмислят собственото си съществуване. Младите зрели хора размишляват задълбочено по тези въпроси. Разбира се, те се тревожат как ще изплатят студентските си заеми и се чудят как ще си намерят работа, когато завършат. Но всеки един също така интуитивно усеща, че има мисията да направи нещо значително в живота си. Всеки един чувства подтик или намек, че приносът му може да бъде особено важен. До голяма степен светът сега се крепи на баланса. Разделението между хората и климатичните промени са две еднакво сериозни заплахи, които имат потенциала да са толкова апокалиптични, колкото всичко, което Кейси представя в предсказанията си за промените на земята – предвиждания, които сякаш никога няма да се сбъднат. Но плашещата истина е, че нещата в света не могат да продължават по същия начин както досега. Със сигурност ни предстоят някои големи промени. И ако искаме да намерим благотворен начин да достигнем до нов световен ред – тогава имаме нужда от хиляди, дори милиони хора, които да се събудят за своето призвание. Появата на зряло мислещи студенти в класните стаи на моя университет е пример и възродено вдъхновение за това колко важно е да открием истинското призвание на душата си. Нямам предвид само това поколение. Отнася се за всички нас.“