По-малко приказки....

да се случи, хеле в най-престижната категория на бокса.

В характерния ни стил да отричаме всичко и всички, още при недоброто му представяне на олимпиадата в Пекин през 2008 г. 99% от българите бяха отписали Кубрат, ако сте забравили.

Но в следващите 12 години той доказа, че не му пука за окото на обществото. И направи неща, които единици в българския спорт успяха в този доста труден период.

С финала на кариерата на Кубрат си отива един от последните мохикани на големия български спорт. Пулев може да казва, че мрази комунистите, ала е рожба - една от последните оцелели, на онази система в спорта, добра или лоша, когато България беше в Топ 6 на силите в тази област на цивилизацията, както показаха резултатите от игрите в Сеул през 1988 г.

Дай, Боже, да се появяват нови големи български шампиони! Но е твърде малко вероятно.

Затова като нация е добре да съдим за последните мохикани по делата - по постиженията, не по приказките им. И да ги уважаваме, защото това е уважение към самите нас.  

А Кубрат дано остане на положение и да не се хвърли в политиката, каквито планове имат за него някои сегашни играчи. Ако не за друго, заради факта, че там периодът на големите приказки, в който живяхме 19 години, отива към рубриката "дела, дела и пак дела", ама в буквален смисъл. Никакви илюзии да няма в тази посока.

Чудесното му българско име няма нужда от това.