Толерират се само 2-3-ма състезатели и клубове, вредно е за всички: Васил Етрополски

"Моментът беше подходящ, защото имаше хора, които се ангажираха да ме уведомят какво е положението във фехтовката в България. А то е доста сериозно. Те дори заявиха, че този спорт загива. Клубове се отказват, състезатели се обезсърчават и нещо трябва да се промени", така българският фехтовач Васил Етрополски коментира в интервю за Сега решението си да се кандидатира за президент на Българската федерация по фехтовка (БФФ) на предстоящото общо събрание на 17 декември.

По думите му са го помолили с нещо да помогне. "На мен ми се стори подходящо времето, защото е точно в началото на новия олимпийски цикъл. Сега е важно да се поставят едни здрави основи. Ако смятам, че ще променям структурата, културата и начина, по който се работи, трябва да е именно в началото на новия цикъл, защото с него идва и новият бюджет на федерацията, съответно и с нови възможности. И щом аз наистина смятам, че нещата не са както трябва, то този момент не трябва да се прахосва, а да се използва, за да се сложи здравата основа - така, както аз я виждам", обясни Етрополски.

Според него основните грешки на досегашното ръководство са, че "се е съсредоточила само върху двама-трима души, които е съвсем възможно да се появят като таланти, дори и при една лоша организация". Също така: "с тях се извинява лошата структура и това, че нищо не се прави. Това, което ще се случи, когато тези двама-трима състезатели си отидат, върху тази структура нищо не може да се изгради и не може да се очакват нови таланти. Или трябва да имаме някакъв огромен късмет това да се случи".

"Другият проблем е пълната непрозрачност.Никой не знае какво става. Федерацията се държи като майка към едни и като мащеха към други. Два-три клуба за фаворизирани, а на останалите никой не обръща внимание. Ако нададат глас, са заплашени, че ще бъдат изключени. Дори някои са изключвани за година. Никой не знае как се разпределят средствата. Дават се прекалени правомощия и пълномощия и на Управителния съвет, и на определени личности, които диктуват всичко - кой ще е съдия, кой ще е треньор, кой ще отиде на състезание. Ранглисти не се спазват, закони няма... В един нов 4-годишен цикъл, в който има избори, се обещават неща, които въобще не се изпълняват. И това е от 20 години. Едни и същи хора се въртят, няма нови идеи. Всеки, който влиза в Управителния съвет с намерение да промени нещо, бързо вижда, че не може, и излиза. И така си остават същите хора. Ако задам въпрос какво се е променило, никой не може да ми отговори, освен да ми посочи някой спечелен медал някъде. А това не е здравословно за една федерация, защото не е нейната главна цел.

Освен това критериите, които са определени, не са обективни. Създават се много клубове, които на практика не съществуват, но са регистрирани с цел да се направи една система, която да им гарантира победа при изборите. Според правилника, който са си създали, тези клубове могат да излъчат по един състезател годишно, за да имат право на глас. По този начин се държат всички в подчинение. Няма никаква етика и морал. Такава разпокъсаност между клубовете, каквато съществува сега, никога не е съществувала. И така федерацията е успешна само към "свои хора", два-три клуба и две оръжия. Не се разбира, че в една федерация всички оръжия трябва да са успешни, изискват се нови попълнения, нови клубове. Изисква да се работи здраво, за да се издигне имиджът на спорта". Според Етрополски особено вредни са тези извънредни пълномощия.

 "Да вземем например един човек от Управителния съвет - Ивайло Воденов. Той е и старши-треньор, и мениджър, и главен съдия. Той е човекът, който "коли и беси", който може да определи кой ще ходи на състезания. Той може да те замени, дори да си пръв в ранглистата. Това са пълномощия, каквито никъде не съществуват. Има категоризация на клубовете, която е създадена с цел да може Управителният съвет да ги контролира и да направи така, че да си осигури повече гласове при едно изборно събрание. И тази категоризация противоречи на главния устав".

По думите му други действия на ръководството, които са в ущърб на интересите на федерацията и клубовете са, че няма Треньорски съвет, няма Комисия по етика и морал, каквито трябва да функционират според устава:

"Дори сайтът на федерацията не е пипан от 20-ина години. За един хубав сайт трябва да има хубава комуникация, а те я избягват. Още един пример как се работи "на тъмно" - ръководството направи преди два дни пресконференция, на която да покажат колко са успешни. Никой от клубовете не знаеше. Ние разбрахме два часа след като беше свършила. А така се избягва да се задават въпроси. Там се казаха неща, включително и за мен, които бяха абсолютно неверни. Ако бях там, щях да отговоря, но те се подсигуриха да не бъда. Но ние днес на свой ред правим пресконференция, на която всички са поканени, включително и те".

Етрополски смята, че среща има доста широка подкрепа и се надявам, че тя ще бъде достатъчна.

За твърдението, че клубовете от "Академия Етрополски" няма го подкрепят, той коментира:

"Когато стартирахме всичко преди 15 години, дойдоха при мен Ивайло Воденов и Запрян Ванчев - хора, с които съм се познавал. На Воденов съм бил треньор известно време. С Ванчев сме били приятели и съотборници. Те ми казаха, че фехтовката загива, защото федерацията не е това, което трябва да бъде. След което ме помолиха да помогна. Съгласих се. Основахме академията, дадох си името. С пари съм помагал понякога, плащал съм стипендии, пътувал съм до България, за да се срещам с хора, по общини съм ходил. Правех го за фехтовката. В един момент тези същите хора влязоха в Управителния съвет на федерацията, с която ужким не можеха да работят и щяха да я преструктурират. Но те влязоха вътре и започнаха да работят с това ръководство. След това не искаха моята помощ, аз да съм там и да работя срещу тази система. Наложи се да ликвидирам академията и да забраня да се използва името ми.

"Разочарован съм, но донякъде го очаквах. Когато реших да се кандидатирам, още от първите разговори с тези хора, които мислех, че са ми най-близки и ще ме подкрепят, усетих отпор. За тях явно името е нещо, но зад това име не седи Васил Етрополски като човек, а като празно име. И когато човекът Васил Етрополски поиска да се въвлекат в това нещо и да свършат работа, се оказа, че не е удобен. Защото тези, които ме познават, знаят, че няма да влизам в машинации и правя всичко в името на фехтовката, не за облаги.

 Федерацията и в момента има доста добър бюджет от спортното министерство. Още при организирането на международни състезания се печели. Но този бюджет много се прахосва, защото не се използва за клубовете, а за други цели. Дори не знам къде отиват, защото няма пълна прозрачност. Но за целите, които ще се стремим да осъществим, ще намерим пари благодарение на програми, за които ще кандидатстваме. В моя Управителен съвет има хора, които са професионалисти, имат опит в тази насока, знаят как да се направи, имат контакти.

Аз виждам фехтовката цялостно, като един жив организъм, който работи с клубовете като свои органи. Ако имаме парите, ще вдигнем този имидж на спорта, а не да играем по мръсни зали с некачествена екипировка, което се случва при лоша организация. Идеята е да оправдаем очакванията на хората, които искат да виждат фехтовката като спорт на по-високо ниво.

 Ако се направи промяна в структурата и по клубове, за 4 години трябва да успеем. Никой не може да каже кога ще се появи талант и кога той ще успее. Но ние ще сме положили основата това нещо да се случи. Дори и най-добрите школи във фехтовката имат празни години - 4-5-8 години без успехи... Но те са правилно създадени и функциониращи и там се работи, за да се появи и изгради този талант. Когато имаш двама-трима таланти, ще успееш да задържиш само един, вместо да развиеш и тримата, ако нямаш правилната основа.

Подходът, който искам да вкарам, трябва да увеличи шансовете за успехи и да се подберат тези таланти. А не да имаш временен късмет да се появи някой като Йоана Илиева, а отзад да няма нищо. Защото след това да чакаме още 20 години да се появи нова Йоана е малко трудно...