Космическите амбиции на Китай: робот на Марс, човек на Луната

 Източник: Съвет за икономически и дипломатически отношения

Скоро след като Съветският съюз стартира Спутник през 1957 г., председателят на китайската комунистическа партия Мао Дзъдун прокламира „и ние ще правим сателити“. По времето на президента Си Дзинпин плановете за китайската „космическа мечта“, както той я нарича, са на максимални обороти. Китайската сонда Чан‘ъ-5 (Chang’e-5) кацна успешно на Луната на 3 декември 2020 г. и с това Пекин дава заявка, че може да се превърне в най-новата космическа сила.

Чан‘ъ-5 беше изстрелян до Луната на 23 ноември 2020 г. от космодрума Уънчан (Wenchang). Сондата е оборудвана с камера, спектометър, радар, лопатка и бормашина. Целта на мисията е да събере лунна почва от района близо до връх Рюмкер от видимата страна на Луната и да я достави на Земята. За целта апаратът трябва да пробие повърхността на небесното тяло на дълбочина два метра. Като цяло апаратът трябва да събере до 2 кг. пръст. Чрез изследване на пробите, учените искат да научат повече за структурата на естествения спътник на нашата планета и за геоложките процеси, които се случват на него. Материалът може също така да помогне на изследователите да определят по-точно повърхностите на планети като Марс и Меркурий. Чан‘ъ-5 може да даде отговор на въпроса: колко дълго Луната е била вулканично активна в своята вътрешност и кога магнитното поле, предпазващо всяка форма на живот от слънчевата радиация, е било разсеяно.[i]

    Досега САЩ бяха единствената държава, която имаше своя флаг на Луната. Първото знаме от САЩ е забито от Бъз Олдрин по време на пилотираната мисия Аполо 11 през 1969 г. В следващите безпилотни мисии до 1972 г. на лунната повърхност са поставени още пет знамена. НАСА потвърди през 2012 г., че сателитните снимки показват поне 5 от шестте флага, които все още стоят.

Нови „лунни“ предизвикателства

Това е първият опит да се вземат проби от Луната от над 40 години. Само САЩ преди това изпратиха астронавти на Луната, за да вземат проби, докато при безпилотните мисии за вземане на проби от Луната на Съветския съюз космическият кораб излетя от Луната и се върна директно на Земята. За последно това направи съветската мисия Луна 24, която събра малко под 200 грама лунна почва през 1976 г. Пробите от почви, получени от Луната от китайския космически кораб, се очаква да предоставят информация за нейната геоложка еволюция и да дадат представа за слънчевите дейности във Вселената. Проби от комети и астероиди са били връщани на Земята и още космически скален материал ще бъде доставен в близко бъдеще от японските мисии Хаябуса (Hayabusa) 2 и OSIRIS-REx на НАСА.

Чан‘ъ-5 е шестата мисия в китайската програма Чан‘ъ за роботизирано изследване на Луната, която взима името си от богинята на Луната в китайската митология. Орбиталните апарати Чан‘ъ-1 и Чан‘ъ-2 бяха изстреляни през 2007 г. и 2010 г., и Чан‘ъ-3 направи първото китайско меко кацане на сателита през декември 2013 г., транспортирайки роувър на близката страна на Луната.

Мисията Чан‘ъ 5T1, която стартира през октомври 2014 г., изпрати прототипна капсула за връщане на осемдневно пътуване около Луната, за да помогне за подготовката за предстоящата мисия Чан‘ъ-5.[ii]

Чан‘ъ-4 извърши първото по рода си меко кацане на далечната страна на Луната, като достави изследователски роувър до този до голяма степен неизследван регион през януари 2019 г. Този апарат все още продължава работа, докато Чан‘ъ-3 спря след 31 месеца.