Космическите амбиции на Китай: робот на Марс, човек на Луната

Космонавти с нежни имена

24-годишна жена-космически командир се превърна в сензация в китайските социални медии заради работата си по програмата за изследване на Луната Чан‘ъ-5. Въпреки че е най-младият командир на площадката за изстрелване на космически кораб Уънчан, Джоу Чън‘ю е известна в работата си като „Голямата сестра“ в знак на уважение.

Мисията Чан‘ъ-5 е третото успешно кацане на Луната от Китай за седем години. Джоу отговаряше за системата за свързване на ракетата, описана като ключова роля. Младата астронавтка е актуална тема в социалната платформа Уейбо (Weibo), откакто китайските държавни медии я изтъкнаха като една от жените, участвали в успешното изстрелване на лунната сонда Чан‘ъ-5 на 23 ноември 2020 г.

    Нейната история по-специално резонира сред обществеността, като се има предвид нейната млада възраст. Потребителите на социалните медии празнуват нейния „блясък“ и я наричат ​​“източник на гордост“ за страната.[iii]

Огромният интерес към местната жителка на провинция Гуейджоу обаче не е оказал особен ефект върху нея. Според новинарския сайт Duocai Guizhou Net, Джоу отхвърля многократните искания за интервюта, тъй като не желае славата да пречи на работата ѝ. Китай все повече се опитва да подчертае силни женски фигури в страната. Висшето ръководство на страната е изключително доминирано от мъже, но през ноември националният вестник Глобал таймс (Global Times) покани потребители на мрежата да коментират постиженията за годината от жени като учения Чън Уей, говорителката на външното министерство Хуа Чун‘ин и състезателката от UFC Джан Уейли.

Поглед отвъд Луната

Кацането на третата китайска сонда на Луната е част от все по-амбициозна космическа програма, която вече създаде робот, който в момента е на път към Марс, разработва космически самолет за многократно използване и възнамерява да изпрати хора отново да стъпят на Луната.

Изследването на Космоса е политически трофей за управляващата комунистическа партия, която се стреми към глобално влияние, съответстващо на икономическите успехи на Китай. Китай изостава с едно поколение от САЩ и Русия, но неговата програма – обвита в секретност и с военна насоченост, бързо се развива. Тя залага на запомнящи се мисии, които, в случай на успех, могат да поставят Пекин в челните редици на космическите полети.

И то тъкмо навреме.

Очаква се следващото десетилетие ще бъде критично в изследването на космоса, тъй като ще донесе научна и технологична трансформация, в резултат на която ще излезем от околоземната орбита и ще се насочим към далечния космос.

През 2003 г. Китай стана третата страна, която изведе астронавт в орбита, повече от 40 години след бившия Съветски съюз и САЩ. Първата китайска временна орбитална лаборатория бе изстреляна през 2011 г., а втората – през 2016 г. Плановете на Пекин са да създаде постоянна космическа станция след 2022 г. След полета на астронавта Ян Лиуей през 2003 г. служители на китайската космическа програма изразиха надежда за пилотиран полет до Луната още до 2020 г., но уточниха, че това зависи от бюджета и технологията. Впоследствие целта бе отложена за 2024 г. или по-късно, което засега съвпада напълно с плановете на НАСА.

    Китайската космическа агенция не посочи причина за кацането на последната сонда в Морето на бурите, далече от местата, където кацаха американски и съветски апарати. Но този избор може да помогне за проучване на възможни площадки за кацане на пилотирани мисии.

Космическият самолет на Пекин ще бъде китайската версия на американската космическа совалка и на съветската совалка „Буран“, която имаше кратък живот. Китай също така създаде своя собствена мрежа „Бейдоу“ (Beidou) за спътникова навигация, за да може Китайската народна освободителна армия да не разчита на американската GPS или на съперничеща ѝ руска система.

Китай със свои технонлогии

През 2019 г. Китай сложи край на космическите мисии, копиращи съветски и американски проекти и отбеляза собствени постижения като стана първата държава, чиято сонда е успяла да кацне на слабо изследваната обратна страна на Луната. Сондата Чан‘ъ-4 и нейният робот-луноход продължават да функционират, предавайки данни на Земята чрез орбитален апарат, който преминава над обратната страна на Луната. За отбелязване е, че първият китайски апарат, който кацна на Луната, Чан‘ъ-3, също все още предава данни на Земята.

Мисията на Китай е от значение за напредъка на собствената му космическа технология, но това също бележи нова крачка в продължаването на усилията да научим повече за най-близкия съсед на нашата планета. Китай изстреля безпилотната си мисия Тиенуън-1 (Tianwen-1) до Марс през юли 2020 г., която се очаква да пристигне през февруари 2021 г. Ако Тиенуън-1 успее, Китай определено ще стартира още повече мисии до Луната и Марс и евентуално пилотирани мисии до двете. Планира се и създаване на постоянна пилотирана космическа станция към 2022 г. Китай е изключен от проекта за Международната космическа станция поради нежеланието на САЩ в него да бъдат включени китайските военни в начинание, което се ръководи от цивилни космически агенции. Китайските планове предвиждат и създаване в някакъв момент на международна изследователска база на Луната с мисията Чан‘ъ-8.[iv]

    Първият пилотиран космически кораб на Китай – капсулата Шънджоу (Shenzhou), беше базирана на руска технология. Техните мощни ракети-носители, подобно на съветските и американските си предшественици, са базирани на балистични ракети, разработени с използването на технология, иззета от нацистка Германия след Втората световна война.

Китай обаче подходи по-предпазливо в сравнение с активната американско-съветска космическа надпревара от 60-те години на 20 век в условията на Студената война, която бе белязана от фатални инциденти. На свой ред, китайските пилотирани полети минаха без произшествия. Някои изстрелвания на сонди-роботи бяха забавени от технически проблеми, но те явно вече са преодолени. Китай е в засилваща се космическа надпревара с азиатските си съседи Япония и Индия, гледайки на тях като на стратегически съперници. Тези две страни вече изпратиха собствени сонди към Марс.

Кацането на Марс представя уникални предизвикателства. Планетата има тънка атмосфера, която опасно загрява космическите кораби, но не ги забавя много и гравитационното поле е различно от това на Земята. Но Китай вече има опит от по-ранни космически мисии. Земята и Марс ще бъдат отдалечени на около 150 милиона километра, когато сондата пристигне, така че комуникационните сигнали ще отнемат осем минути във всяка посока. Следователно насочването, навигацията и управлението на космическия кораб за процеса на кацане ще бъде напълно автономно. Тази система ще се основава на опита от Чан‘ъ-4, който автономно постигна първото кацане на далечната страна на Луната през 2019 г. Първоначално Китай обмисля няколко обекта в рамките на две широки зони за кацане, които оттогава бяха стеснени до две предварителни площадки в близост до региона Utopia Planitia.

Други необходими елементи от мисията на Китай също са налице. Вече работят станции за проследяване в Китай, както и в Намибия и Аржентина.[v] Ракетата Long March 5 премина тестове за двигатели през януари, докато роувърът премина финални тестове за космическа среда – при симулирани условия, изпитани по време на изстрелването, плаването в дълбокия космос и на повърхността на Марс – около китайската Нова година.

С успешното приключване на тази лунна мисия, Китай официално ще бъде включен в изключително ексклузивен клуб от изследователи на Луната. Пекин ще излезе от тази мисия с богат ценен опит, който ще ръководи лунната му програма за години напред. Всъщност може да се твърди, че тази е била истинската цел на мисията. Въпреки че има много научни познания и може да се спечели съществена национална гордост от връщането на няколко килограма лунни скали на Земята, не е тайна, че Китай има по-големи стремежи, когато става въпрос за най-близкия ни небесен съсед.