Житейските уроци на 101 страни събрани в книга

Българите се интересуват както за своето, така и за чуждото здраве. Само да кихнете, със сигурност ще получите съвет – хората ще се засуетят край вас, ще предложат да се затвори прозорецът, за да не влиза студен въздух, да си обуете чорапи, да опитате новата отвара, която току-що са запарили. Не че са нахални или се натрапват, но характерната за този народ обсебеност от здравето се изразява в това, че те на всяка цена ще се погрижат за вас – с единственото желание всички да живеят във възможно най-добро здраве, – защото то е единственото нещо, което можеш сам да поддържаш и пазиш, и то безплатно. И все пак не всичко в българския начин на живот е напълно здравословно – особено що се отнася до начина на хранене, който едва ли би бил напълно одобрен от лекар или диетолог. Обикновено денят започва с тестена закуска – баница със сирене или пържена мекица, на обяд – салата, а вечерта – щедра порция месо с картофи. В новогодишната вечер се приготвя специална пита с късмети за настъпващата година, които често са пожелание за здраве. Всичко това се полива обилно с алкохол, който неизменно включва ракията – националната напитка на българите, правена от сливи, грозде или кайсии. Често се произвежда в домашни условия – още помня аромата, докато родителите на Дани я варяха в мазето си. Пие се греяна или студена – в зависимост от сезона, но рядко в умерени количества.

Други компоненти на менюто са по-познати на хората, които се интересуват от здравословния начин на живот – най-вече киселото мляко, което е вездесъща част от българското хранене и за което се твърди, че поначало произхожда от тази страна. Българският учен д-р Стамен Григоров е откривател на бактерията, която превръща прясното мляко в кисело, кръстена от него лактобацилус булгарикус. Киселото мляко се смята за основна причина в България да има необичайно много столетници. И днес то продължава да бъде сред основните съставки на българските ястия – от местната версия на мусаката, често сервирана с кисело мляко, до традиционната салата „Снежанка“ – цедено кисело мляко с нарязана краставица и копър. Важното обаче е не толкова дали българският начин на живот е особено здравословен – въпреки че културата на прекарване на време сред природата и някои от храните определено са такива, – колкото фактът, че хората като цяло са особено заинтересовани от здравето. Те може да не водят идеален здравословен живот (България не заема челна позиция в статистиките за здравословно състояние, нормално тегло и здравословен начин на живот), но със сигурност говорят и мислят много за него.

Това е и част от начина, по който страната се презентира – с образите на румени семейства, грижещи се за своето стопанство – поредният образ, показващ връзката между здравето и щастието. Помислете кога за последно сте отишли на преглед, без да е имало сериозен проблем, който да ви е принудил; кога за последно сте направили нещо, защото е било полезно за здравето и благополучието ви. Истината е, че много от нас пренебрегват тези неща: ние оставяме натовареният график да диктува навиците ни и се замисляме за здравето си само когато нещо вече се е объркало. Въпреки неоспоримата истина, че здравето е най-важното нещо за всеки от нас и без него нищо друго не е възможно, повечето хора изобщо не му отделят необходимото внимание. В България това никога няма да се случи: по-възрастните в семейството няма да ви оставят на мира, ще ви пробутват лекарства, а болестта ще бъде открита още при първите симптоми. Много от нас почти не се замислят за здравето си – а трябва; затова, дори да нямате българска баба, старайте се от време на време да си представяте какво би ви казала тя. Здравето е богатство – и като го забравяме, ние се излагаме на опасност."