Смях

Сонет 66 на Шекспир, в превод на Кирил Кадийски

Да бях умрял! До гуша ми дойде

с достойнство да се перчи лицемерът,

богатият от бедни да краде,

нищожества с почтени да се мерят,

да е в бардак девическата чест

и ученият, унизен, да проси,

и ситият под маска на злочест,

и много често болен здрав да носи,

и доблестният – в хорските крака,

и правият да си криви душата,

и словото с намордник все така,

и правдата – слугиня на лъжата.

Изчезнал бих, но как така в калта

сама да изоставя любовта?



Е как па не се сетихте да отворите едно отделение в ИКЕА - кревати колко щеш.

Мирослав Иванов



Македонски политици нарекли българските политици "глупаци". Ами, не са сбъркали. И ще помоля политиците да не прехвърлят техните малоумия върху хората и да ни карат насила да се мразим.

Владимир Иванов

