Диригентът Герган Ценов с книга разкази

изписвал под всяка една своя творба думите “с божията помощ”. Всяко друго обяснение само би омаловажило или принизило безпределната и безусловна подкрепа, която моите родители са ми оказали във всяка една минута и във всяко едно мое начинание.

Бих искал да благодаря на моята съпруга Диляна за неимоверното търпение към мен и към всички тези мои въображаеми приятели, особено в моментите, в които на нейния въпрос “Какво правѝ цял ден?” получаваше (и продължава да получава) крайно неубедителното: “Бях на компютъра”. За семейство, в което от съпруга се очаква предимно да дирижира и да преподава, подкрепата на Диляна по отношение на моето литературно упорство се равнява почти на съавторство.

Бих искал да благодаря на девет много специални жени, които между 1981 и 1993 година ми преподаваха литература, български, руски и английски език - г-жа Манчева, г-жа Николова, г-жа Тошкова, г-жа Витларова, г-жа Марковска, г-жа Иванчева, г-жа Тодева, г-жа Политова и г-жа Камбурова. Мъките, през които тези девет жени са преминали с мен през всичките тези години, заслужават отделен разказ (ако той вече не е написан от Франц Кафка или Стивън Кинг). Но ако само можех да кажа на всяка една от тези великолепни жени колко дълбоко и колко трайно са се запечатали всички техни уроци, които някога на тях най-вероятно са им изглеждали като Сизифов труд, но които по един необясним дори за мен самия начин ми помогнаха да развия тази силна и, както се оказва днес, неизлечима любов към езика и към литературата.

Бих искал да благодаря на всички мои приятели от двете страни на океана за неизброимите и незабравими срещи и разговори, които сме имали през годините. Независимо дали на “столчетата” на Театъра в Пазарджик или из баровете на Ню Йорк, тези разговори вече няколко десетилетия вършат това, което за мен е от животоспасяващо значение, а именно - разбъркват сивото ми вещество, за да не му позволят да се втвърди и изсъхне.

Накрая бих искал да благодаря на абсолютно всеки един човек, когото някога съм срещнал през живота си. Защото колкото и да ми се иска да блесна с клише от типа на "историите ми бликат директно от душата и сърцето ми”, истината е, че писането (а според мен и всяка една друга творческа дейност) винаги е било и винаги ще си остане един съвсем обикновен процес на рециклиране на впечатленията ни от света и най-вече от хората около нас. Така че и аз като Майло Майндърбайндър от романа “Параграф 22” мога да кажа за своята книга: “Всеки има дял!”

От понеделник, 21 декември, ще можете да откриете книгата ми във всички представителни книжарници в страната. Всички мои лични приходи от продажбата на книгата ще бъдат използвани за благотворителни проекти в България по посока на образованието и обучаването на деца в неравностойно положение.   

Желая на всички весели празници и… приятно четене!".