Как да се справим с кибeрбулинг: Какво да правим с времето в карантина

В деня на влюбените, да не забравяме обратната й страна: за разлика от коронавируса, няма къде да се скрием от нета, неминуемия хейт в него  и онова, което е модно да се нарича кибербулинг, дори да сме в домашна карантина. Това е и темата за днешния лайфхак - ще прощавате, но тези работи нямат още или никога няма да имат български названия - турцизми и русизми не се броят - помислете и ще разберете.

Булинг е нахаканото, наглото, нападателното поведение, вербалната агресия, а кибер е заради дигиталната среда. Той ни преследва навсякъде в сайтовете с техните автори и коментатори под чертата и в социалните мрежи. Най-неприятен обаче е конкретният насочен кибербулинг на лични съобщения в месинджърите - всеки днес има поне 1, а повечето от нас - по няколко.

В реалността има спасение от булинга - помощ от приятел (за по-младите може би родител, брат, сестра, изобщо - близък човек) - някой ни потиска, напада ни, а той ни идва като подкрепа и нищо чудно, ако сами не можем, не само да го наругае, но дори и да го натупа, ако непременно се наложи. "Всяка сила има антисила", както се полага във физиката и в поезията. Нали сега върви една шега в мрежите: това е място, където можеш да препсуваш когото си искаш, без да изядеш шамари за това.

С всичко това искаме да кажем, че в реалната среда дори може да нямаме директен контакт с агресора, имаме възможността да се скрием.

В дигиталната / виртуалната среда обаче няма скриване поне за жертвите, за разлика от агресорите, които може да се притаят и после отново да атакуват.

Поетът беше казал:

"Девизът е един!

Терорът - долу!"

 Лайфхакът също е един:

ТОТАЛЕН ИГНОР!

Пак прощавайте за езика, но такъв е той във въпросната среда.

Какво ще рече, казано по-надълго?

Не се въвличайте в шеги, ирония или сарказъм, както често сме изкушени да