Как отличаваме пропагандата от истината: Какво да правим с времето в карантина

През последната седмица следизборната политическа кампания у нас наистина се оказа по-интересна от предизборната, която беше доста скучна, въпреки високия залог и произведе резултати, от които останаха разочаровани поне тримата водещи играчи. ГЕРБ де факто загуби много, а може би почти всичко, въпреки че де юре спечели, Слави се бореше за удобното трето място, но липсата на комуникационна култура на Корнелия Нинова го изстреля втори, а БСП се оказа на електоралното си дъно от 75 години насам. В такива едни времена най-важният лайфхак, който можехме да ви поднесем е как да отличавате пропагандата от истината.

Първото, по което личи пропагандата е, че тя е хипер емоционална. Достатъчно е да сте гледали първите заседания на новия парламент, за да прецените на какво разчитаха повече депутатите: на смисъла или на удрянето на чувства, спецефекти и сравнения, доста неловко при това, защото е нужна култура за такава игра.

Второто, по което пропагандата си личи е, че тя винаги има нужда да посочи и да развива образа на Враг – вътрешен или външен – елементарен маркер за опит за психологическо въздействие.

Третото, по което личи пропагандата е използването на думи – етикети. Представете си като хаштагове прозвища от типа на „тулупи”, „диванна армия”, „ваксъри”, „антиваксъри”, „протестъри”...