Американският Конгрес: България е сред рисковите държави

Изследователската служба на американския Конгрес анализира основните нефинансови аспекти на световната криза и нейния възможен ефект върху икономическото и политическо бъдеще на САЩ и останалите страни. За най-рискова се смята група от 6-7 държави, сред които попада и България, съобщава БГНЕС.

Предизвикателство като двойната криза, която разтърсва света, се случва веднъж на много поколения. Последиците както за САЩ, така и за останалите региони, засягат всички главни сфери на политиката, сигурността, икономиката, а може да поставят под въпрос и бъдещето на познатите форми на капитализъм.

Това е крайният извод в два анализа за световната криза, предназначени за американския Конгрес. "Кризата вероятно ще ускори края на икономическия неолиберализъм, започнал с американския президент Роналд Рейгън и британската министър-председателка Маргарет Тачър", пишат авторите на анализите. Те предвиждат бъдеще, в което целесъобразността ще измества идеологията на свободния пазар. Пазарната база на повечето икономики вероятно ще се съхрани, но "философията на ненамеса на държавата в частния сектор ще бъде погребана от новата нужда да се засили регулирането на финансовите пазари, да се увеличи държавната намеса и да се запазят някои от търговските бариери".

Анализите предвиждат разрастване на държавния капитализъм, както и на финансовия и икономически протекционизъм. Всичко това има особено близко отношение към новите икономики в Източна Европа. Според анализите държавите в региона "се питат каква е била ползата от преминаването към капиталистически модел", след като сега не е ясно дали пазарните реформи ще могат да продължат. Източна Европа е посочена като уязвим регион. За най-рискова се смята група от 6-7 държави, сред които попада и България.

Акцентът е поставен върху политическата нестабилност в Източна Европа като възможна последица от кризата. "Кризата подлага на изпитание връзките между държавите-членки на ЕС и може да е пробен камък за идеите на солидарност и общи интереси", пишат авторите. Те добавят, че ЕС не е успял да коодинира национални програми за стимулиране на икономиките и няма силна политическа воля да се финансират презгранични спасителни пакети.

Анализите отделят особено внимание на отслабената роля на САЩ като световен лидер в резултат на кризата. Политическото влияние на САЩ и възможностите за използване на т.нар. "мека сила" са силно намалели в следствие на загубата на инвестиционно-икономически позиции в чужбина. Въпреки това няма много други държави, които да могат да поемат тази роля, казват авторите. Но кризата може да изведе на по-видно място на световната финансова сцена държави с големи валутни резерви като Китай, Русия и Япония. С включването на Китай, Бразилия и Индия в Г-20 е очевидна и тенденцията към засилване на ролята и влиянието на тези държави в бъдещия свят.