Балканите се тресат от мощни земетресения – заплашена ли е България?

  Силни земетресения тресат напоследък Балканите. Днес бе усетен трус на 153 км северно от Букурещ, на 143 км дълбочина в планината Вранча, а магнитудът му е 5.1 по Рихтер, сочат данните на Европейския средиземноморски сеизмологичен център /ЕССЦ/.

Колко жертви и щети ще има у нас, заради нехайството на администрацията? Кой ще бъде отговорен?

Мощно земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер срина живота на хиляди в съседна Турция!

Най-малко 22 души са загинали, а над 1030 са ранени след смъртоносното земетресение от 24 януари 2020. Властите са регистрирали и над 30 последващи труса, а повече от 400 спасителни екипа се опитват да се справят с щетите от бедствието.

Британския в. Телеграф припомня голямата трагедия от 1999, когато земетресение с магнитуд 7,4 разтресе Измит, Турция, причинявайки смъртта на 17 000 души! А след миналогодишното земетресение в Истанбул(5,7 по Рихтер) експертите непрекъснато предупреждават, че голям трус може да опустоши изцяло 15-милионния мегаполис, тъй като в градасе шири масово неконтролирано строителство без никакви приложени мерки за сигурност!

„Земята тук непрекъснато трепери“, предупреждава и македонският проф. Божидар С. Павичевич в статия на „Ню Йорк Таймс“ по повод зачестилите земетресения на Балканите.

Имайки предвид, че при степен по-висока от 6 по скалата на Рихтер се разместват подземни пластове на около 10 км. дълбочина, както и унищожителното земетресение в Албания от преди няколко седмици, наивно е да вярваме, че земетръсната опасност не тегне и над България!

Знаем ли в какво състояние е сградния ни фонд и колко от сградите са готови да издържат подобни земетресения у нас?

Големият проблем у нас е, че няма актуална и достоверна информация за състоянието на сградния фонд у нас и до колко жилищните сгради могат да издържат средно или силно земетресение.

Дори Световната банка в свой доклад нарече липсата на информация за сеизмичната безопасност на голяма част от жилищни сгради в България „належащ за разрешение въпрос “!

По този повод Петър Павлов, директор на Центъра за сеизмично инженерство в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София призова за създаване на национална сеизмична лаборатория, чиято задача да бъде да изпробва съпротивлението на сградите.

Припомняйки земетресението от 1986 в Стражица (5,7 по Рихтер), „Ню Йорк Таймс“ алармират и за друга притеснителна тенденция в България:„през 90-те години, след краха на комунизма, спекуланти се насочиха към строителството и то преживя истински бум“.

Точно тези спекуланти, които заляха строителния сектор, заложиха бомбата със закъснител у нас. Но въпреки това, не виждаме нито на държавно, нито на общинско ниво някой да говори за този проблем и да предлага превантивни мерки за разрешаването му.

Бумът в строителството е най-голям в София и вече десетки години наблюдаваме как Столична община допуска строителството на стотици сгради със съмнителна безопасност.

Колко ли щети – включително и човешки жертви – ще има заради нехайството на администрацията? Кой ще бъде отговорен тогава?

И въобще – може ли да направи Столична община разлика между обект със съмнителна безопасност и обект със съвременни противоземетръсни системи? Чували ли сте за кампания, която да популяризира тези нови противоземетръсни системи у нас?

Все реторични въпроси!

На фона на всички тези притеснителни прогнози, у нас все пак има проект, който може да служи за пример! Това е многофункционалната сграда „Златен век“, която е проектирана да бъде най-сигурната конструкция за обитаване в България, която да може да издържи и на земетресение 9-а степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник или около 7,5 по скалата на Рихтер, като при това, при такъв трус не само да предпази обитателите от бедствието, но и да продължи да бъде годна за обитаване и функциониране!

Лично световноизвестният проектант Рене Лагос консултира проверката й на земетръс по едни от най-строгите норми за това – калифорнийските норми. Сградите на Рене Лагос са преживели успешно множество земетръсни ситуации и неговите конструкции са издържали тестовете не само на теория, но и на практика. Точно неговото експертно ноу-хау е внедрено в проектирането на „Златен век“!

Би трябвало Столичната община да разбира и оценява високо изключителната важност на подобни строежи в столицата! Повече от логично е в ситуацията, в която се намираме! Те биха могли да дадат съвсем ново блик и посока на развитие за целия строителен бранш, тъй като в проектирането им са внедрени всички съвременни технологии за сигурност!

На фона на притеснителните земетръсни прогнози на Балканите, най-малкото, което Столичната община може да направи, е да застане твърдо зад подобни високотехнологични проекти, за да даде категоричен знак на целия строителен сектор, че сигурността и качеството на живот на гражданите са приоритет за общината!

Това би насърчило всички инвеститори да се стремят към подобни решения за сградите си и с това да подпомогнат общината в решаването на проблемите, свързани с околната среда, земетръсните опасности,енергийната ефективност и качеството на живот в един европейски град.

Източник: Аrteks.eu