Без сълзи

В памет на последния голям български поет Любомир Левчев, който ни напусна, решихме да публикуваме едно от най-популярните му, но въпреки това прекрасни стихотворения, във версията, която бе изпята от друг титан - Стефан Данаилов – вероятно последния голям български актьор. Защото така ще можете и да си тананикате, докато четете. Още по-добро пречистване.

Колко е лесно да бъдеш влюбен

на двадесет години,

на двадесет години.

И колко е лесно

да бъдеш разлюбен...

на двадесет години.

Прегръщах ветрове.

Целувах дъждове.

Търкалях се в ливади

от влажна нежност,

от влажна нежност.

Когато пък ме блъсваха

в бездънното “сбогом”,

и мислех си, че умирам,

и мислех си, че умирам,

и мислех си, че умирам.

Но ме спасяваха онези мрежи

от млади слънчеви лъчи.

И смееше се моето лице,

студено от изсъхнали сълзи.

Момичета като магии

се виеха около мен.

И свободата съм я чувствал най-добре

след болка от раздяла.

А колко е страшно да бъдеш влюбен

на четир'есет години,

на четир'есет години.

И колко е страшно

да бъдеш разлюбен

на четир'есет години...

Без болка.

Без магии.

Без сълзи.

Раздялата не носи свобода.

И мисля си, че не умирам,

И мисля си, че не умирам,

И мисля си, че не умирам.

Любомир Левчев