В памет на последния голям български поет Любомир Левчев, който ни напусна, решихме да публикуваме едно от най-популярните му, но въпреки това прекрасни стихотворения, във версията, която бе изпята от друг титан - Стефан Данаилов – вероятно последния голям български актьор. Защото така ще можете и да си тананикате, докато четете. Още по-добро пречистване.
Колко е лесно да бъдеш влюбен
на двадесет години,
на двадесет години.
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен...
на двадесет години.
Прегръщах ветрове.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливади
от влажна нежност,
от влажна нежност.
Когато пък ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
и мислех си, че умирам,
и мислех си, че умирам,
и мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.
А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четир'есет години,
на четир'есет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен
на четир'есет години...
Без болка.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.
И мисля си, че не умирам,
И мисля си, че не умирам,
И мисля си, че не умирам.
Любомир Левчев
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Спирането на Симеоновския лифт е ...
bTV Cinema 19 май 21:00ч.
Режисьор: Мартин Цандвлит
В ролите: Улрих Томсен, Заки Юсеф, Софи Торп, Андерс Матесен и др.
Бате Гошо:
- Какво е секс прaвилото за есента?
- Пaртньорът с хремa е винаги отдолу!!!