Борба със страха: какви техники помагат, а кой ни пречи?

Много пъти сме споменавали, че страхът, който всъщност е ДРУГОТО ИМЕ НА ИНСТИНКТА НИ ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ не е нещо, от което трябва да ни е срам, защото той е вграден във всеки от нас по рождение и се дължи на нашия животински произход и всъщност ни пази от нас и от другите, от света. Какви обаче са техниките да се справяме, когато той – в различните си видове, които ще изброим, започне да ни пречи? На това сме посветили нашия днешен психологически лайфхак.

Има ли наистина ефективна техника за борба със страха?

Представете си такава ситуация, пред която е изпадал всеки и я е почувствал чудесно:

Ако ме е страх да тръгна, нещо сякаш ме спира – как да реагирам? Специалистите съветват: задаваме си въпроса как/какъв ще се почувствам, ако наистина отида? Независимо дали става дума за място, за публична изява, за конкурс.

Как работи страхът, срещу който се борим по този начин? Той кара някои хора да си поставят негативно самоопределение „клоун”.

Как се справяме с това? Питаме се – а с какво и наистина ли това ни застрашава? А не е ли инфантилизъм – глупав детски страх?

Какво да правите конкретно? Седнете, отпуснете се физически, затворете очи, полетете на крилете на този страх. Кажете си, докато визуализирате: нека да се случи „ужасното”, което очаквам. Като си го представим и веднъж мине през съзнанието ни, ще разберем, и телом, и духом – че страхът ни е напразен, няма никаква опасност.  Образно – ако ни замерват с домат, можем да го избегнем, а ако пък ни изцапа – ще дадем дрехите на химическо чистене.

Умението да се тревожим не е лошо качество – то ни е направило хора, но не бива да е основно и постоянно – страховете в огромната си част са напразни, а ако настроим мозъка си на тяхна вълна, за него ще бъде изгодно и автоматизъм да създадем сами ситуация – примерно уволнение.

Ето и чудесна техника за справяне със страха:

Репетираме провал: например човек си представя как е изгонен, изоставен, безпаричен, пита се „какво правя”. Веднъж поставен, мислим проблема за наполовина решен: винаги ще се намери нещо.

Примерно при страх от уволнение – пишем си 20-30 други начина да правим пари. Дори може и абсурдни – например ще „преджобвам” ученици. Просто не спираме мозъка да работи и да търси изход. Сами ще се учудим колко много неща всъщност можем. И, че уволнението не бива да ни плаши, защото вече сме намерили изход, ако се случи.

Сценичен страх или страх от публични изяви – притесняваме се да бъдем център на вниманието, да се запознаваме и да се запознават с нас, че ще бъдем забелязани и повишени. Последното ви звучи глупаво и нереалистично? Всъщност страшно много хора се страхуват да станат началници, защото съзнават – трудно работим 8 часа, а като бос ще се наложи да се скъсваме от работа по 12 часа всеки ден.

Други два основни страха:

Страхът от грешка – огромен проблем и акселератор на тревожност в наше време, се преодолява с елементарно и съвсем истинско обяснение: техниката е да си кажем - целият живот във вселената е създаден с един инструмент – грешката. Така надмогваме страха от грушка, който също така е страхът да започнем, страхът да се променим, може да го наричаме и „перфекционизъм”.

Страхът от отхвърляне – ние сме социални животни и приемането от другите е много важно за нас. Психолозите отбелязват, че на някои хора то носи даже физическа болка. Защо е така: при игнор мозъкът активира същите зони, както при нараняване. Затова имаме чувството, че ни боли. Обикновено е активиран при комплекс за малоценност. Елеминирането му идва, когато се справим с няколко фигури, които живеят в нас и ще им посветимна всеки отделен психологически лайфхак:

Вътрешния Критик – саморугателя

Вътрешния Самозванец – онзи, който не ни признава, че сме шампиони/ имаме успех

Вътрешния Саботьор – онзи от поговорката „кой, каквото прави, на себе си го прави” или пословицата „аз съм най-големия си враг”

Борис Ангелов