ДА! Оригинали и традиции в Густо до „мястото, където всички плачат”

Когато, отчаян от катастрофата в България преди 28 г. първият ми шеф Исак Гозес замина за Израел беше описал прекрасна история. Първо искал да види стената на плача, но понеже не е отличник по тамошния език, обяснил на таксиста: „Там, където всички плачат”. И се озовал пред централната банка.

Густо е ресторант, който е разделен от една голяма и приятна градина от друго „място, където всички плачат” – Софийския районен съд ( ексГУСВ в Лагера) и по-специално отделението му, занимаващо се с разводите.

Ще възразите, че не всички плачат, а някои се радват на разводите. И аз ще възразя: може някои да се радват, че са се отървали, но също плачат - за потрошените пари и особено – ако се е наложило да оставят на половинката неща, които не й се полагат според тях.

Густо е пловдивски лаф, но е италианска дума и означава в превод „вкус”. Заведението залага главно на пиците, които продава на доста добри цени: от 11,99 лв. за Маргарита до 16,99 лв. за местния оригинал Куатро салуми. За разнообразие има и тестени изделия от всякакви кухни – от бг принцеси в различни вариации до хот-дог, палачинки, разнообразни сандвичи по-скоро в италиански стил.

Витрината с десертите впечатлява с най-ниските не само в София, но може би и в България цени на доста добри торти, към които има и други неща – от тирамису до скалички, както и еклери, чийто баварски крем не е точно баварски, но си стават.

Персоналът действа бързо, което добавя позитивни точки в актива на домакините.

Борис Ангелов