Даниел де Фо - създателят на Робинзон Крузо и на английското разузнаване

Цената на свободата

Мъжът, седнал зад масата, дори не си прави труда да се изправи. Това е Робърт Харли, председател на Камарата на общините от партията на торите и де факто той ръководи правителството.

"Аз те откупих и сега си мой. Ще пишеш за това, което ти кажа и така, както ти кажа. Ако не си съгласен,  може да се върнеш обратно в затвора.

Дефо навежда глава и мълчи. Той има съпруга и шест деца, които трябва да храни. Накрая се съгласява.

Скоро Харли осъзнава колко изгодна „покупка” е направил. Да, сега перото на Дефо работи за партията на торите и лично за Робърт Харли, но дейната природа на Даниел, както винаги, търси нещо повече и така се озовава в структурата на тайните служби на Нейно величество.

Разузнавачът Дефо

Английското разузнаване съществува и преди Дефо, но функциите му са много прости: да разбере, или по-точно да купи тайната информация от корумпиран велможа, да организира заговор за убийството на политически противник. Дефо преобразява британските тайни служби и създава политическото разузнаване: събирайки и анализирайки информация, той може да даде прогноза за това какво решение ще вземат европейските кралски дворове в отговор на едно или на друго решение на английския парламент. При него се появяват и първите досиета на представителите на видни благороднически семейства, църковни служители и влиятелни граждани.

По заповед на Дефо неговите агенти събират информация за икономиката на държавата, тъй като именно икономиката определя политиката на страната за много години напред. Така Дефо може да се нарече и родоначалник на икономическото разузнаване.

Той създава широка мрежа от агенти в цяла Англия, за да следи настроенията в обществото. В същото време Дефо смята, че не само трябва да следи за политическата ситуация, но и да оказва влияние върху нея. Многобройните му агенти разпространяват слухове в страната, оформяйки общественото мнение, така че Дефо е създател и на информационната война. Той не жали пари за агенти, смятайки, че е много по-лесно да се потушат недоволствата в зародиш, отколкото да се угаси избухнал бунт.

Но за най-важното постижение на своята служба той смята обединението на Англия и Шотландия.

Шотландската мисия

Харли, както винаги, седи, а Дефо, както винаги, стои прав:

"- Както знаете, парламентите на Англия и Шотландия подготвят закон за унията, с който ще се обединят двете държави в една. Аз, трябва да знам как населението на Шотландия ще реагира на това: няма ли шотландците да се хванат за оръжието?

- Разбирам, сър.

- Ще отидете в Шотландия и ще изясните всичко лично.

- Да, сър."

В продължение на почти 3 години Дефо пътува в Шотландия, представяйки се за търговец или моряк, за свещеник или за учен. Пътуването е опасно: както пишат неговите съвременници, ако шотландците подозираха, че Дефо е английски шпионин, те щяха да го разкъсат. Няколко пъти Даниел е на ръба на провала, но така си остава неразкрит.

Три години по-късно Дефо се завръща и представя на Робърт Харли обширен доклад.

Харли, както винаги, седи, а Дефо, както винаги, стои прав:

"- Разбира се, ще прочета твоя доклад - каза Харли, - но ми кажи просто: дали шотландците ще въстанат или не?

- Сър, шотландците ще бъдат недоволни, много недоволни, но въстание няма да има.

- Но ако грешиш, това ще ми струва кариерата, а на теб главата.

- Разбирам, сър. Но, въстание няма да има."

На 1 май 1707 г. парламентите на Англия и Шотландия се обединяват в един общ парламент на Великобритания. Вълна от недоволство се прокрадва в Шотландия, но тя не ескалира в бунт.

Епитафията

Дефо оглавява английското разузнаване 16 години. Но през 1719 г. той напуска своя пост. Освобождавайки се от дотегналата му вече служба, той открива нова област за себе си - литературата. Пред него са "Роксана: щастливата любовница", "Дневникът на чумавата година", "Полковник Джак", "Световната история на пиратството", "Мемоарите на един роялист" и, разбира се, "Робинзон Крузо".

През последните години от живота си той отново се връща в търговията, фалира и на осемдесет години е принуден да бяга. Умира на 24 април 1731 г., в апартамент под наем в Лондон, където се крие от кредиторите си, като дори не успява да се сбогува със своята съпруга и децата си.

Преди смъртта си моли на гроба му да пише: „Даниел де Фо, джентълмен“. Но времето и хората преценяват иначе: на надгробната плоча на бащата на британската журналистика и на създателя на британското разузнаване стои изсечен надписът: „Даниел Дефо, авторът на „Робинзон Крузо”.

Превод за Гласове – Павел Марков