Конфети е едно от най-модните и най-приятните заведения в София. Всъщност е и единственото, което възроди славата на някогашните „творчески” клубове. Защото каквито и препирни да има днес, това е единственият възкръснал от онези славни ресторанти в центъра на София, които събираха гилдиите. Конфети заема мястото на Клуба на журналистите на Графа. Навремето там можеше да се влиза само с карта. Човек не можеше да води повече от 1 придружител, дори за децата понякога имаше проблем. Млади и стари журналисти, даже и големите босове в бранша от онова време, се радваха на компанията си в заведението. Да, днес го няма нито отварящият се таван, който позволяваше да се продуха задименият вътрешен салон, нито ретро обзавеждането и огледалата за разкош, нито прочутите в цяла София сладкарски специалитети като целувчената торта Безе и млечната баница, нито старите келнери – не по-лоши от онези в прочутите парижки кафенета и доста приличащи на тях, както и цялото заведение. Но Конфети го има, вдъхва живот на старото и златно място, държи се от наследника на славен журналист.
Какво да кажем за другия култов клуб – този на кинодейците. Днес на неговото място на ул. Екзарх Йосиф, където се смениха всякакви заведения – от култовия в край на 90-те години бар енд динър Планета на олигарха Грашнов до чалготеката О’Азис на продуцента на ромския славей, се е ширнал евтин хипермаркет от немска верига. Клубът беше забележителен с уникалната си кулинария – от телешкото вретено до шамролките и шоколадовите пури. Няма ги бохемските компании, нито т.нар. „златни премиери”. За онези, които не знаят – българските игрални филми имаха две премиери – една гилдийна и закрита, която се празнуваше с банкет именно в Клуба на кинодейците, и още една – в кино Благоев на ул. Алабин, което след приватизацията пустее, въпреки че има фанстастичен салон. Някои по-богати продукции си позволяваха след откриването през 1981 г. на НДК, вместо в Благоев, да правят премиерите си в първа зала. Поканите бяха съответно със сребристи или златисти надписи.
Най-хай от всички арт клубове на гилдиите беше този на любимия творчески съюз на Тодор Живков – Писателския, оглавяван от любимия поет на Тато – другаря Любомир Левчев, наричан на майтап Милиончев, преминал напоследък със сина си на десния политически бряг. Най-недостъпен, най-изискан, най-елитарен, той събираше авторите на идейно-възпитателните произведения за масите и им позволяваше да харчат наволя огромните си за времето хонорари – имаше немалко писатели и поети, които вземаха десетки хиляди лева за една книга – пари, за които средностатистическият българин се трудеше цял живот.
Най-красива къща имаше Клубът на архитектите на ул.Кракра, в чиято градина днес са две приятни, но не и първокласни заведения – ресторант и бар, далече от старата слава на мястото.
В следващия брой очаквайте в нашата Епопея любопитни факти за театралните клубове, понеже артистите нямаха Съюзен клуб, но затова пък всеки софийски театър имаше свой собствен.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
България е сред трите държави в Европа с ...
бТВ Синема 02 август 21:00ч.
Режисьор: Люк Бесон
В ролите: Мила Йовович Leeloo Крис Тъкър Ruby Rhod Брус Уилис Корбен Далас Гари Олдман Jean-Baptiste Emanuel Zorg
Блондинка опитва да постъпи на работа в полицията.
Възрастният шеф в полицията я поглежда и пита:
- Ще ви задам няколко въпроса. Колко е две по две?
- Ъъъъ, четири.
- Добре. Корен квадратен от 100?
- Ами, десет!
- Отлично. Кой е убил Ботев?
Блондинката замълчава.
- Не знам, - накрая казала тя.
- Добре, помислете и елате утре
Блондинката се обажда на приятелка. Тя я пита:
- Взеха ли те на работа?
- Не само, че ме взеха, но вече ми поръчаха и разследване на убийство!
facebook.com
