Георги Софийски – 1 улица, 3 светци

Поробителят иска да покаже – век след нашествието му, няма разлика между беден и богат – всички българи, всички християни са роби. Денят, в който Свети Георги Нови Софийски намира смъртта си става знаменателна дата – 11 февруари. Годината е 1515 г. Неговият опекун поп Пейо не само се погрижва останките на мъченика да бъдат положени в тогавашната най-голяма църква в града „Света Марина”, но и да опише житието му, което води до канонизацията на младежа. Тъй като споменаването му в молитвите на вярващите е апокрифно, легендата за него се предава посредством руските литургически книги, докато през 1855 г. възрожденецът Никола Карастоянов публикува в Самоков нелегално книгата си Служба с житие и страдание света вилека мъченица Георги Нового. Десет години по-късно в Ботевград вдигат единствения, посветен на него храм в нашата страна. Много почитан в Русия, той е тачен и в Гърция. За това свидетелства изображението му от 1536 г. в Моливоклисия на Атон. Георги е рисуван от неизвестен български зограф, за което пък съдим по надписа под картината, изписан на нашия език и с нашите букви.

Свети Георги Най-нови Софийски също като адаша си, за когото разказахме на придишните редове, е потомък на знатна и богата фамилия. Роденият в София младеж се изучил, можел да чете и да пише, което в тъмните години на робството било истинска рядкост дори сред чорбаджиите. Любимото му занимание било четенето на Библията. На 25 години останал без баща. Като богат наследник, при това красавец и интелектуален авторитет, османлиите пожелали да го приобщят, а това означавало да му сменят вярата, така че да влезе в техния елит. Въпреки че отказвал, насила му турили чалма на главата. Гордият момък я грабнал и я хвърлил на земята, а после я стъпкал.

Понеже помохамеданчването – този „Възродителен процес”,

забравен нарочно днес, било публично, от мегдана силом го завели право при кадията. Още от онова време правосъдието о нашите земи било за реформиране. Вместо него, Георги получил заплахи и мъчения. Когато и това не помогнало, съдията се произнесъл – тялото на българския християнин да бъде рязано на ивици от глаата до нозете, а образувалите се рани да бъдат обгаряни със свещи, от което мъченикът пламнал. Турците го залели с вода, а после, отново по волята на кадията, го обесили. Според присъдата тялото му трябвало да виси три дни и три нощи, за да се възлага, та да се види, че не са нетленни останките на християнски мъченици – светци.

Георги не смогнал да дочака да висне на бесилото – издъхнал преди това. Въпреки това го увесили на въжето. Майка му три дни стояла, прегърнала краката на сина си. Обесването станало на 26 май 1530 година. След 3-дневното висене, тялото било погребано по християнски от тогавашния митрополит Йеремия. И не къде да е, а в ротондата „Св. Георги Победоносец” – най-старата сграда в града и най-старата черква в Европа, запазена до днес в двора на президенството. На 40-ия ден след смъртта на чедото си, починала неговата велика майка.

Всъщност, улица Георги Софийски е наречена именно на този от тримата светци с това име. Понеже на кръстовището на едноименната пътна артерия и днешния бул. Пенчо Славейков бил измъчван гордият българин. Сега на мястото се строи метростанция, която ще носи неговото име,  от третата Зелена линия на софийското метро.