Източно напредване на Еврото

Единната европейска валута бавно напредва към източните европейски страни, коментира австрийският вестник, цитиран от „Дойче Веле“. Никой не очакваше, че Полша ще поиска още през 2011 г. да се присъедини към евро-зоната, както оповести премиерът Доналд Туск на икономическия форум в курорта Кржиница. Може би го бяха вдъхновили динамичните мениджъри в този "Давос на Изтока", във всеки случай целта на Туск изглежда невероятно амбициозна. Досега полското правителство избягваше да назове дата за въвеждането на еврото. Експертите смятаха, че това ще стане най-рано през 2013 г. Ала за внезапното ускоряване на оборотите има и убедителна икономическа причина: злотата е силна. След встъпването в ЕС в 2004 г. полската валута увеличи стойността си спрямо еврото със 17 на сто, най-вече защото икономиката отбеляза по-динамичен растеж в сравнение с мудния Евросъюз. Това обаче предизвика сред поляците повече загриженост, отколкото гордост. Защото като най-крупни нето-получатели те придобиват близо една четвърт от стопанския си ръст благодарение на помощите от ЕС. Помощите се изплащат в евро и се стопяват непосредствено след постъпването им в Полша вследствие на постоянната ревалвация на злотата. Проекти започват да буксуват, фирми изпадат в затруднения. "Би трябвало да харчим парите в същата валута, в каквато ги получаваме", настоя министърът на развитието Елжбета Биенковска през август. Изпълнени със завист, поляците гледат към Словакия, където еврото ще бъде въведено още от началото на 2009 г. "Само след няколко месеца те вече няма да имат този проблем". По същото време Полша трябва да влезе на първо време в предверието на еврото с тромаво наименование: "Обменен механизъм две". Държавният бюджет междувременно е овладян от Варшава, ала петпроцентовата инфлация надхвърля лимита. Именно страхът от инфлацията кара чехите да настъпят рязко спирачката. Присъединявайки се към ЕС през 2004 г., те бяха изпълнени с евроеуфория и мечтаеха за присъединяване към общата валута още до 2009 г. Едва краят на кроната би подпечатал окончателно връщането на Чехия в Европа, смятаха мнозина. Ала при правителството на премиера Тополанек емоциите отстъпиха пред трезвия прагматизъм. Никоя друга световна валута не бе ревалвирала така силно спрямо еврото през последните години, както чешката крона. Станаха възможни и изгодни туристическите пътувания, вносните стоки поевтиняха, инфлацията оставаше умерена. Така Чехия по елегантен начин се подготви за по-високото равнище на цените в ЕС. Защо тогава да се преминава към еврото? В някакъв момент това и без друго ще трябва да се извърши, такова бе едно от условията на Евросъюза. Ала чрез непокриване на критериите този момент може да се забавя. Само износителите стенеха от суровостта на собствената валута. Най-големият от тях прояви самоинициатива: автопроизводителят Шкода иска да заплаща на доставчиците си в евро. Ако примерът му намери последователи, общата евро-валута ще навлезе, така да се каже, през задния вход. Колко болезнено може да се окаже трепетното очакване на еврото, трябваше да изпитат на гърба си балтийските държави. Сбогуването им със свободните обменни курсове бе последвано от двуцифрена галопираща инфлация. Каква горчива ирония: страхът на пазителите на евро-валутата от заразното поскъпване отлага последната стъпка на конвергенцията: въвеждането на евро-валутата. Литва, Латвия и Естония надали ще успеят преди 2012 г. Още по-дълго ще трае процесът в останалите три страни-аспирантки. България и Румъния - последните приети през 2007 г. изпълняват маастрихските критерии по-добре от разтърсваната от криза Унгария. Само че доверието в техните твърде променливи национални валути би трябвало да нарасне, за да могат да бъдат приветствани с "добре дошли" в евро-клуба през 2015 г.