Как да се отпускаме с Техниката на забавянето, с вътрешна сила и усмивка?

Завършването на 40-те дни празничен маратон през декември и януари, както и на трудния възтановителен – не само финансово, период след него ни изправя пред най-трудния месец от годината. Той обичайно ни стяга, не само финансово, но и със студ. Как да го преживеем – него и следващите, без да се пренапрагяме и да „изгаряме” - може да звучи елементарно, но е и много важно. На това сме посветили и днешния ни лайфхак.

Разслабването / отпускането е и разфокусиране. Центърът / фокусът на вниманието трябва да бъде различен. Ако отвътре се чувстваме добре – не моментно, а като състояние, и външният свят е / ни се вижда добър за нас.

Трябва мислено да се прегръщаме, когато някой ни напада – словесно или телесно. Това е първата и най-важна крачка към отпускането на душата, а с нея – на тялото.

Фокусът към вътрешното е слушане на себе си и е шансът да творим живота си спокойно.

Важно е също да можем да се предизвикваме – за малко да зарязваме действитеността, за да направим нещо за себе си – примерно пътешествие до мечтана страна. Даже - и особено - ако е непрепоръчителна по някакви причини.

Или да предприемем покоряване на връх. Или да се отдадем на екстремен спорт. Или на нетипично нетипично хоби....

Във всеки случай важното е едно:

ДА СИ ПОЗВОЛИМ САМИ ДА ЖИВЕЕМ, А НЕ БЕЗПРЕКОСЛОВНО ДА СЛЕДВАМЕ ПРЕДСТАВАТА КАК ОБЩЕСТВОТО ИСКА ДА ЖИВЕЕМ.

Важно е да запазваме състоянието да мечтаем, което е различно от онова просто да искаме.

Така ние си създаваме усещането, че не предаваме себе си, а се озаряваме от вътрешна усмивка / светлина....

Това е състояние, което не идва от главата / мозъка. Мечтаем от други вътрешни органи – сърцето (не е само литуратурен израз, доказа се и научно с голямо международно изследване), стомаха...

Така се получава в съвсем буквален смисъл изразът „говоря от сърце”....

Важно е да намерим времето, точното време, за тези неща.

Започваме например с час за себе си / за отпускане, продължаваме с ден за себе си / за отпускане, развиваме в седмица, месец и колкото можем повече. Това е Техниката на забавянето, което освобождава съзнанието и възстановява организма с неговата вътрешна сила.

Това естествено ни носи мисълта, че Светът/Животът е прекрасен.

Борис Ангелов