Как Горбачов самоуби академик, за да скрие истината за Чернобил

спасен от намесата в негова полза на премиера Рижков - втория човек в червената империя по онова време, както той лично разказва пред НТВ. Когато не успява с пряката атака, Горбачов започва с характерните си подлости. Първо, той измисля завист и ревност на академика, който е първи заместник в ядрения институт, наричан още Курчатовски, на шефа на съветската Академия на науките Анатолий Александров, когото уж искал да смени. Мотивите на Легасов всъщност са научно и човешки оправдани - изводите на оглавяваната от него комисия са ясни: виновен за аварията с огромен брой директни и индиректни жертви в цяла Източна Европа е лично Александров, който отказва да промени проекта си за реактор, какъвто има в Чернобил, като с оглед спестяване го лишава от "калпак". Странно е, че в същото време Горбачов няма против измисления от Легасов начин за спиране на радиацията чрез "саркофаг", който е спуснат над авариралия АЕЦ. Възрастният шеф е настроен срещу своя първи заместник, а той се грижи това да направи и целия ядрен институт. Вместо предложената от правителството награда - звезда на Герой на Съветския съюз за академика, му дават часовник. През август 1987 г. той в отчаянието си опитва самоубийство. Но лекарите го спасяват. Това обаче не стига на Горбачов. На специално заседание академикът отпада от научния съвет на института. По спомени на неговия съратник и шеф на лабораторията на научната институция Александър Боровой пред руската НТВ, това тотално унищожава - убива душевно Легасов. Вечерта на 26 април 1986 г. - едва ли случайно точно навръх 2-годишнината от аварията в Чернобил, той се прибира, дълго разглежда снимки, записва 5 касети с всичко, което знае за най-голямата техногенна катастрофа в историята на човечеството, а на другата сутрин е намерен обесен в кабинета си. Част от записите му от онази нощ не са намерени. През 1996 г., за десетгодишнината от Чернобил, академикът посмъртно е награден със званието Герой на Русия.