Михаил Кремен разбива клеветата, че Яворов е убил жена си

Ново издание на знаменития двутомник „Романът на Яворов“ от Михаил Кремен е на книжния пазар с логото на „Милениум“. Издателството акти­визира за модерността страстите на един от великите български поети, познат, за жалост, единствено от скучноватите учебници по литература. Сензационна и трагична, завършилата със самоубийства връзка на Яворов и Лора е една от най-вълнуващите и мистериозни глави от историята на българската литература. Тяхната трудна любов е и най-силната пиеса на драматурга Яворов, написана и поставена от самия живот. И днес тя вълнува мислите на поклонниците на неговото творчество и тревожи умовете на изследователите на живота на големия поет. „Романът на Яворов“ е плод на голямата обич на приятеля на Яворов – Михаил Кремен, на желанието му да разкаже чистата истина за даровития си съвременник и може би на неговото чувство за вина. Защото именно кокетната съпруга на Кремен – Дора, става формалния повод за самоубийството на Лора. Влюбена до безумие и ревнуваща лудо мъжа, когото трудно си е извоювала, красавицата с аристократична осанка не може да преживее, че душата му не й принадлежи напълно. Поезията и прозата, светският живот и революционните копнежи, любовта и ревността, жаждата за щастие и инстинктът към самоунищожение се преплитат в мемоарно-документалния роман, който от десетилетия е магнит за вниманието на читателите. Художествено издържана, интимна и лична, тази книга е и вярно отражение на нравите на епохата. „Животът на прочутите хора е всякога по-интересен от най-интересните герои в измислените романи“, казва авторът и създава класика, съизмерима с най-добрите образци в жанра на мистерията и романса. - Проблемът Лора – Яворов, на пръв поглед сензационен, не може да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни, тъй като е свързан с участта на един голям поет, загинал в разцвета на твор­ческите си сили.“ Кремен ни убеждава „че в тая незабравена и за мнозина още забулена история има превес не толкова сензацията, колкото разгадката на една тъмна, неизяснена човешка трагедия. Опита ли се някой да разнищи тайната в полза на поета, по­вечето повтарят някогашната извънсъдебна присъда, че Яворов е убиец на жена си.“ Писателят успява да обори чрез документи, факти, спомени – свои и на десетки приятели, съвременници и свидетели в съдебния процес, тази клевета - „тая жестока, хлевоуста мълва“, която безпокои  духа на великия покойник. Редактор на „Романът на Яворов“ е проф. Михаил Неделчев. Автор на кориците, в които на заден план се виждат сенките на Мина и Лора, е художникът Стоян Атанасов. В двата тома ще откриете и множество снимки, включително на пистолета на Яворов, с който се е застреляла Лора, и кадърът, направен непосредствено след смъртта й за целите на разследването. Михаил Кремен (псевдоним на Михаил Иванов Икономов – Грозев) е роден на 1 декември 1884 г. в Оряхово. Един от модерните интелектуалци в следвъзрожденска България, той е активен литературен критик, изследовател и бо­хем. Идейно принадлежи към бунтарския кръг „Мисъл“ на Пенчо Славейков и д-р Кръстев, но това не му пречи да е сред избраните, които носят ковчега на Иван Вазов. Името му обаче завинаги ще бъде свързано с Пейо Яворов, тяхното приятелство е легендарно и се превръща в част от сто­личния фолклор в началото на 20. век. Плод на тази дружба е мащабният документално-мемоарен двутомник „Романът на Яворов“ (1959 – 1965). Веднага след появата на творбата догматичната критика я раз­пъва на кръст, подчертавайки евтиния є „дребнобуржоазен харак­тер“. Обвиняват Кремен в интригантски уклон, но в същото време широките читателски маси посрещат с огромен интерес страстна­та експликация на житейските драми на Яворов и романсите му с Мина и Лора Каравелова. Михаил Кремен успява за първи път в българската литература да представи една горестна интимна съдба като отражение на ця­лата историческа епоха. С „Романът на Яворов“ одисеята на Пейо Крачолов и Лора Ка­равелова излиза извън семейно-приятелския бит, извън хроники­те на жълтата преса, за да бъде поставена редом с такива двойни образи в световната култура като Абелар и Елоиза, Данте и Беа­триче, Шопен и Жорж Санд.