НЦИОМ: Нискообразовани и бедни биха гласували за "Атака"

Краят на мандата на правителството и предстоящите избори правят българите по-толерантни и снизходителни в оценките си за кабинета на тройната коалиция. Това показва проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), цитирано от БГНЕС.

Национално представителното изследване за обществено-политическите нагласи преди изборите за Европарламент и българско народно събрание е направено в периода 20-26 март и включва 250 анкети в 86 населени места в страната.

За първи път от половин година се регистрира ръст на одобрението с четири на сто за работата на парламента и с 2% на правителството. С по 4% е намаляло и недоверието към двете институции. Според изследването нараства одобрението за работата на председателя на Народното събрание Георги Пирински (с 4%) и на министър-председателя Сергей Станишев (с 3%). През март президентът Георги Първанов успява да възстанови загубеното през февруари одобрение за работата си. Ако тогава то е било 47%, през март е 50%.

Според изследването задълбочаващата се икономическа криза създава известен респект към основните държавни институции заради страховете на хората и поражда очаквания и надежди към държавата за защита и справяне с неблагоприятните последици.Широко отразените в медиите действия срещу организираната престъпност, съчетани с натиска отвън за ефективност на системата, очевидно дават резултати, поне що се отнася до общественото мнение, посочват от НЦИОМ. През последния месец с 4% расте одобрението за дейността на полицията. Със същия процент намалява и неодобрението за полицията. Социолозите твърдят, че ако парламентарните избори се провеждаха в края на март, пет политически формации със сигурност намират място в следващото народно събрание. Това са ГЕРБ, БСП, "Атака", коалиция СДС-ДСБ и ДПС. Данните показват, че освен ожесточена борба за първото място, може да се очаква и тежка битка за третото и четвъртото място. Декларативни намерения да гласуват за ГЕРБ в момента изразяват 27% от гласоподавателите в България. С няколко пункта по-малко са обаче хората, които се чувстват напълно сигурни, че няма да променят предпочитанията си към ГЕРБ до деня на изборите. Партията на Бойко Борисов, твърди проучването, има най-силни позиции сред хората в активна трудова възраст, сред живеещите в градовете областни центрове, сред хората със стандарт на живот около и над средния, както и сред високообразованите. През март 19% от пълнолетните български граждани биха подкрепили БСП, като социалистите разполагат с прогнозируемо твърдо ядро и мотивиран да се яви пред урните електорат. Готовност да гласуват за "Атака" изразяват 11% от гласоподавателите. Това са най-вече хора над 40 години, нискообразовани и бедни. Над две трети (69%) от гласувалите за "Атака" през 2005 г. биха повторили вота си. При тази политическа формация се наблюдава най-ниският дял на разочаровани привърженици в сравнение с останалите електорати – 20%. Днес електоратът на националистите е силно мобилизиран и 84% от него не би се поколебали в решението си в изборния ден.

За партията на Ахмед Доган в края на март биха гласували не по-малко от 7% от избирателите. 89% от подкрепилите ДПС през 2005 г. биха го направили и сега. ДПС остава партията с най-голямо твърдо ядро от 2005 г. насам .

Коалиция между десните партии СДС и ДСБ би събрала гласовете на 7% от българските гласоподаватели. Симпатизанти на тази политическа формация са предимно млади хора, високообразовани, заможни и живеещи в столицата. Почти две трети (64%) от симпатизантите на коалицията СДС-ДСБ, през последните три години са гласували по един и същи начин – за десни формации. Подкрепата за коалицията в партия СДС продължава да бъде по-малка, отколкото сред симпатизантите на ДСБ.

12% от българите се самоопределят като много интересуващи се от политика, а други 59% като интересуващи се, но не много. Пълна дистанция от политиката декларират 30%. Сред крайно апатичните попадат младите избиратели, хората от малките градове и селата. Сред най-много интересуващите се от политика са избирателите на десните партии и на БСП.