Олигарсите: Как Костов роди мултимилионерите - Първа част

В предаването на Цветанка Ризова по Нова телевизия през уикенда Мартин Димитров заяви, че Синята коалиция била “против” енергийната зависимост от Русия. По този повод е интересно да напомним нещо важно, на което е обръщал внимание и синият президент Петър Стоянов. А именно, че енергийните гиганти от Москва влязоха в България по времето на Костов (силната половинка в десния семеен дует).

Историята е безпристрастна...

Кабинетът на Командира продава най-голямата българска промишлена единица – Нефтохим в Бургас, която дава по онова време около 10% от БВП, за нищожните малко над 100 милиона долара на близкия до Кремъл ЛУКойл. И вкарва в борда му своя министър Краус, където той е до днес.

Съпоставката със съседна Румъния, където по-малък нефтокомбинат преди години бе изтъргуван за 3 милиарда евро, е достатъчна, за да докаже колко “изгодна” е за България сделката.

Нефтохим не са само десетки хиляди декари земя край морето, производствени мощности, гара и друга инфраструктура с оценка за милиарди. Това е и фактически монопол върху търговията с горива в страната – един пазар за нови милиарди евро годишно.

Както 19 минути вече писа, след няколко преобразувания на собствеността и ръководството, в компанията влизат офшорки. Не е ясно, след като замърсява Бургас, след като намали наполовина персонала, дали новият собственик поне си плаща достойната лепта в хазната на морския град? И вярно ли е, че се охранява от фирма, близка до софийския кмет? Задвали сме тези въпроси на фирмата още миналата есен – тя не отговаря.

След вземането на Нефтохим, изгрява звездата на олигарха Валентин Златев. Той е едновременно приятел на Костов и Борисов, а едно тяхно бъдещо управление сигурно ще бъде много приятно за него.

Ненаситният апетит на московските му босове по времето на Костов обаче не свършва с Нефтохима. Те искат тотален монопол на пазара и най-голямата (по онова време на практика единствена) верига бензиностанции Петрол. Сигурно им е била обещана, защото покрай нейната приватизация избухна мегавойна. Тя тлее с различна интензивност и до днес.

Конкурсът изненадващо е спечелен не от Лукойл, а от консорциум между австрийската ОМВ (после на базата на 25 екс бензиностанции Петрол тя създава своята верига у нас) и прибалтийската Юкос.

Това най-меко казано не е по вкуса на олигарха Златев и тогавашния премиер Костов.

Следващите действия от драмата могат да бъдат озаглавени по Вазов: Когато гръм удари, как ехото заглъхва...

Първо, държавата орязва всякакви възможности за маневри на новите собственици на Петрол Митко Събев и Денис Ершов, за да ги принуди да продадат бизнеса си на Лукойл. Костов вече има самочувствието на победител над задушаваната системно от правителството му  Мултигруп. И вероятно е убеден, че този път ще смачка докрай онези, които дръзват да се опълчат на волята му...

Второ, в политически смисъл Костов се разделя със своя сив кардинал Христо Бисеров, защото се смята, че именно неговото лоби пресича като черна котка пътя на Лукойл да стане тотален господар на горивата и тяхната дистрибуция в нашата страна и оттам – на Балканите и в цяла Югоизточна Европа .

Трето, срещу него е започната тотална сатанизираща кампания, наложено му е да напусне всичките си постове, включително и този на шеф на комисията по национална сигурност.

Четвърто, Денис Ершов пък е прогонен завинаги от България по решение на контраразузнаването, ръководено от сегашния депутат от ДСБ Атанас Атанасов.

В същото време Сретен Йосич и Будимир Куйович се живеят тихо и кротко, непритеснявани от държавата, в центъра на София със своите близки.

Сега разбирате, че всяка история има предистория... И ехото още заглъхва.

Подобни работи ще научите и от следващата част на сагата Как Костов роди мултимилионерите. В нея ще разкажем за разсейките на ТСБанк и парите на Чорни, присвоени от България.