По-полека с егото: Стефан Вълдобрев пред турне

И Вие, и Дзукеро тръгвате на турне от Лондон - случайно ли е съвпадението?

Започваме разговора ни с великолепно чувство за хумор, радвам се и благодаря :) С Дзукеро не сме се наговаряли специално, но едва ли е случайност - имаме много общи неща. И двамата носим шапки, и двамата правим мелодични песни, обичаме хубавата храна и виното, обичаме селския живот, вероятно интуитивно сме избрали един и същи любим град за начало на турнетата си. Само датите не съвпадат - ние свирим на 10 май в Кралското Географско дружество, той - няколко дни по-късно на някакъв стадион.

Малко изпълнители вече лансират нови албуми, откъде идва Вашата смелост да го сторите?

По-скоро е необходимост, не смелост. Когато пиша нови песни, не ги мисля сами за себе си, а как биха стоели в един цял албум, каква функция ще изпълняват в него. Когато ги подредя в определен ред (който дълго премислям), как ще водят емоционално слушателя, как ще се променя настроението му с всяка следваща песен. Това е малко драматургичен подход, предполагам че той идва от театралното ми и филмово образование. Не мога по друг начин. Давам си сметка, че вече всеки сам си прави плейлисти от любими сингли в спотифай, но пък и искам да покажа важността на издаването на албум, че този акт е специален. Намирам го за уважително към публиката.

Има ли в новия албум !УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ? , който ще представяте с тура парче с потенциала за хит на По-полека?

Никой автор не може да знае предварително. Всичко се случва при срещата на песните с хората. Ти пишеш за това, което те вълнува, радва или тревожи. Единствената ти задача е, да си честен. Ако публиката в този момент се вълнува от същите неща, тогава песента е прегърната с пълни обятия. Има няколко песни, които изпълняваме от новия албум, преди дори да е издаден. Хората ги чуват за първи път и въпреки това ги запяват веднага – “Заедно сами” (Зумбае) е точно такава песен. Също и "Оцет ли пи, лимон ли яде", "Въпроси", "Черно-бяло Черно море", "Три патрона, пистолет и икона". Надявам се, когато излезе албума, някои от тях да станат любими и запеваеми. Промоцията е на 19 май в София Лайф клуб - чувствайте се поканени.

Тръгвате от Лондон, но летните концерти са в България, по чиито разбити пътища ще се движите и Вие. Идва ли Ви понякога да извикате: По-полека в чисто скоростен, не философски смисъл?

Аз обожавам България, изпитвам необходимост, зависимост от това да обикалям по пътищата и, пък били те и несъвършени. Да се срещам с хората, да им представям музиката си, или филмите, или театралните спектакли. Сега, на Нова година например, се оказа, че съм пял седем часа и половина на открито, в рамките на едно денонощие. Почнахме преди полунощ на площада в Русе, на другия ден свирихме на плажа във Варна и вечерта приключихме в Албена. Как да намалиш? На връщане към София в колата си казвам: добре, какво правиш, това е нечовешко натоварване? Изключих телефона, заминах на почивка, опитах да се уравновеся, но точно след Ивановден бях отново в  студиото да продължим работата по албума.

Зачестиха случаите на известни личности, които имат сериозни прегрешения на пътя. За какво конкретно в този план и изобщо на звездите, както ги наричаме, при това не само от шоубизнеса, а и от политиката например, и те са нещо някакъв вид артисти, трябва да им се казва По-полека?

Сигурно е въпрос на свръхдисциплина и самоконтрол, по-полека с егото, може би. Всеки артист, когото познавам прави това с по-голям или с по-малък успех - учи разумът да господства над инстинките. Аз лично непрекъснато го правя. Постоянно се опитвам да укротя някакви бесове в себе си. И не бих си позволил да давам съвети в никакъв план на никого, понеже аз самият съм пълен с грешки, грехове и прегрешения от всякакъв род. По-скоро се сещам за един интересен пример: преди време бях видял по пътишата табели, перефразиращи текст от моя стара песен - "някой ден, някъде, някой те обича". И отгоре добавено: Намали скоростта! Явно някаква национална кампания. Зарадвах се, че този стих е бил от полза, придобивайки различен от оригиналния смисъл.   

Как оценявате завръщането си на екрана с Алфа?

Като много важен етап от актьорския ми път. Никога досега не съм получавл толкова позитивни отзиви в професионален план за проект, в който участвам. Говоря за киното и театъра. Гордея се, че съм част от този филм и този екип. Всяка неделя вечер сядаме с приятели и гледаме, превръща се в мини-празник. Сюжетът ме държи, разказът е напрегнат, почти забравям, че участвам, гледам като зрител. Сигурно след време ще публикувам всички съобщения от мои близки в телефона си с предположения и анализи кой е убиецът? :)

Музиката отне ли Ви енергия и амбиция от актьорската кариера, на заден план ли е за Вас?

Често съм си задавал този въпрос. Но вече не. В битката между хубава песен и хубава роля може да има само един победител и това е песента. Музиката е изключително мощно и директно изкуство. А когато към музиката прибавиш текст и стане добра песен, нищо не може да се сравни със силата и бързината на въздействие. Не съм спирал да снимам в игрални филми, имам повече главни роли, отколкото издадени албуми. Имам множество национални и международни актьорски награди. Част съм от журитата на редица фестивали. Играя в поне две или три театрални заглавия всеки сезон. И въпреки това, изкарам ли песен, тя ̀някак доминира над всичко останало. И това е нормално, не ревнувам. Не можеш да се справиш с такъв казус, приемаш го. Просто водя два паралелни творчески живота.

Кое цените най-много от толкова много неща, които сте направили в различните изкуства, кое е най-Вашето нещо?

Ако правилно разбирам въпроса и ме питате за собствен почерк и стил, то може би ценя стремежа ми всяка нова песен да не прилича по нищо на предишната и във всяка нова роля да съм различен, неузнаваем. Това е съзнателно избран от мен път. Питахте ме одеве кой хит от новия албум има потенциала на По-полека? Никога не съм търсил това, дори напротив - гледал съм новите песни да не приличат на нея. Защото иначе се превръщаш в създател на реплики. Пластмасови заготовки.

Като говорим за път, за скорост, за по-полека: накъде се движим ние, обществото ни, страната и света - тревожен ли сте или сте оптимист, или пък сте тревожен оптимист?

Завършваме по същия оригинален начин, по който започнахме :) "Тревожен оптимист" е прекрасен израз, може би отива повече на групата ни от !УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ? Светът се движи по същата траектория, по която се е движил последните петнайсет хиляди години. И по която ще се движи следващите хилядолетия. Нищо по-различно, по-плашещо, по-екстремно. И винаги решението е едно - само с любов, хуманност, състрадание, съчувствие и съпричастност. И съмнение в собствената ти правота. Светът е на това дередже от хора, които са убедени в непогрешимостта си.

Искам да благодаря за този хубав разговор и да пожелая на Вашите читатели усмихнато и безгрижно лято! Надявам се да се срещнем в някои от осемте града на турнето, забавлението от наша стана е гарантирано.

Снимка: Павел Червенков

Борис Ангелов