Страхът на Русия от настъплението на ЕС

Новосъздаденото "Източно партньорство" между Европейския съюз и шест бивши съветски републики не е по вкуса на Москва. Вкусът обаче понякога се променя, твърди в анализа си наблюдателят на "Дойче Веле" Кристоф Хаселбах, цитиран от БГНЕС.

Защо точно сега Евросъюзът реши да се занимава с "Източното партньорство"? Общността така или иначе е натоварена с куп задачи. Много критици се опасяват, че това споразумение ще даде началото на нова фаза на разширение. Но всъщност не такива са плановете на ЕС. Сключеното партньорство не бива да се счита за част от предприсъединителна фаза.

Премахване на опасни зависимости

През миналата година френският президент Никола Саркози обяви с помпозност раждането на Средиземноморския съюз. Аргументът му бе следният: проблемите на южните съседи на ЕС са и проблеми на Общността - имиграцията, слабите държавни структури, конфликти и недостатъци, свързани с опазването на околната среда. Това звучи убедително. Сега обаче Саркози не присъства на срещата в Прага. Държавните и правителствени ръководители на Великобритания, Италия и Испания също предпочетоха да си останат вкъщи. Аргументите на френския президент за създаването на Средиземноморски съюз са валидни и за новото Източно партньорство. ЕС би трябвало да проявява пряк интерес към партньорите си на Изток - и то най-вече към демократичното им и икономическо развитие, както и решаването на конфликтите помежду им. Някои от тези страни обаче играят и важна роля за сигурността на енергийните доставки за Евросъюза. По този начин 27-те искат да станат по-независими от Русия. Именно с нея са свързани трудностите. Москва окачестви Източното партньорство като опит на ЕС да изгради сфера на влияние пред нейните врати.

Русия сама си е виновна

Тук забелязваме отново страха на Русия от настъплението на ЕС, точно както и при източното разширяване на НАТО. Упрекът за сфера на влияние е нелогичен, но дава ясен пример за начина, по който мисли Русия. Голямата разлика между Москва и Брюксел се крие в това, че Русия иска да спечели влияние чрез заплахи, а ЕС чрез привлекателни предложения. В крайна сметка Русия сама си е виновна за това, че ЕС желае повече независимост от нея - нека си припомним само газовата криза в началото на годината. Въпреки това подходът към Русия трябва да се обмисля внимателно. Кремъл е и остава силен властови механизъм. Затова ЕС би трябвало да се опита да убеди Москва да участва в Източното партньорство. В крайна сметка икономическата и политическа стабилност в региона е и в интерес на руснаците. Всички участници могат само да спечелят.