УЛ. ХР. СТАМБОЛСКИ, ЗА КОГОТО Е ТОЛКОВА ЖАЛКО, ЧЕ НЕ ЗНАЕМ

Със сигурност не знаете, че нещото като улица, което свързва бул. Витоша с паркинга на НДК си има име. То е Христо Стамболски. Кой е той, ще се попитат 99,9% от софиянците. И ние не знаехме, та проверихме и ето какво разбрахме, срамувайки се, че не сме го установили много по-рано. Вероятно това е първият дипломиран български лекар доста години преди Освобождението, който по-късно става професор.  Членува в управата на българската екзархия в Цариград, но и помага с контакти и средства на Левски. Заради това е осъден на заточение не просто в Диарбекир, ами в Сана, днес столица на Йемен. Там избухва ужасяваща паразитна епидемия сред гарнизона, която той успява да победи. С изучаването на йеменския червей, който пръв изважда и изследва, той получава световна известност, а стъклениците му с паразита днес са изложени в Британския музей в Лондон. Получава турски оредни и за борбата си с епидемиите от холера и тиф, които с цялата си базразсъдна смелост лично лекува на силно заразните пациенти. Той превежда старата арабска медицинска наука на турски. Още 32-годишен вече е професор във Висшето медицинско училище в Цариград. След Освобождението казанлъчанинът се установява в Габрово. После е народен представител в Източна Румелия и префект на Сливен, министър на пътищата и съобщенията на отделената от Берлински договор южна част на родината. След съединението е сред основателите на Александровската болница в София и завеждащ нейния кожно-венерически отдел. Шеф е на санитарната дирекция по Балканските войни. Пише мемоари за своя живот като роман или тв сериал, статии в пресата, както и научни трудове на различни езици – владее 5. Умира на повече от преклонната особено за времето си възраст от 88 години, малко преди на навърши 89, през лятото на 1932 г. в София.