УЛ. ПЕТКО СТАЙНОВ В ЧЕСТ НА ДВАМА ГОЛЕМИ БЪЛГАРИ

Два конгреса – една цел, беше класически лаф от соца, а когато една улица е наречена Петко Стайнов, хитрият общински кръстител може според случая да каже, че е или на единия, или на другия голям българин с това име. Зависи кой пита, както се отговаря в такива ситуации. Само не казвайте, че не се сещате кой е Петко Стайнов, или както  по-уместно да се каже – кои са Петко Стайнов. И двамата са академици. Петко Стайнов 1 е уникален композитор, чиито Тракийски танци по удивителен начин съчетават българската традиция с класическата симфонична музика и дори да сте забравили човека, огнените ритми на музиката му със сигурност ще ви подсетят за какво иде реч. Другият Петко Стайнов е двукратен министър – веднъж при Ляпчев в началото на 30-те, и веднъж – външен, при Кимон Георгиев от преврата на 9 септември 1944 г. до март 1946 г. Депутатът с  50-годишен стаж участва в 12 парламента – от 1923 до смъртта си през 1972 г. Юристът, завършил Сорбоната обаче го наричаме Петко Стайнов 2. Защото късичката уличка, извита като бастун, която носи общото му с композитора име, съседства с Киноцентъра в Бояна баш в махала с най-музикалните названия на пътни артерии. Нейна единствена пресечка е Любомир Пипков, когото пък сече Емануил Манолов, чиято улица се простира от ул. Марин Големинов до ул. Никола Атанасов, познат още като Маестро Атанасов.