Ул. Скайлър на човека, от когото светът разбра за Баташкото клане и предизвика руско-турската война

„От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?”, пита главният герой на Иван Вазов от прочутото стихотворение. Както народният поет, така и целият свят научават за Батак и турските зверства там, както и за смъртта на общо 15 000 невинни жертви на Априлското въстание от един човек. Той е американец и се казва Юджийн Скайлър, а името му носи улица под моста Чавдар, по ирония на общинския гений-кръстител, разположена досами комплекса, кръстен на друг един герой, когото познаваме главно от литературата – Хаджи Димитър:

„Жив е той жив е”.

Не само руснаците, и американците имат роля за бутането на османското иго. Даже именно янките ги подготвят чрез Скайлър. Когато през лятото на 1876 г. Скайлър пристига от Русия като щатски дипломат в Цариград, се впечатлява от разказите на свои колеги и от историите на бг питомци на Роберт Колеж, веднага се вдига ,взема журналиста Макгахан, както сме приели да го наричаме, и руския аташе княз Церители плюс журналист от немския Кьолнише цайтунг на име Шнайдер и се отправят в разследване на турските зверства.

Посещават Батак и дипломатът съобщава: „Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи. Видяхме къща, чийто под бе бял от праха и овъглените кости на трийсет души, изгорени живи вътре. Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен, бидейки по-късно погребан на същото място. Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове.

Видяхме яз на воденица, пълен с подути тела. Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души – висок няколко стъпки изпълващ ограденото място куп от ръце, крака и глави, подаващи се от камъните, които напразно са били нахвърляни върху им, за да ги скрият, а из цялото пространство се носеше ужасна смрад...

След моето посещение управителят на санджака изпратил каймаканина на Татар Пазарджик в Батак с вар, та да ускори разложението на телата и да предотврати появата на епидемия... Ахмед Ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши”.

Заради тези редове на Скайлър, цитирани от двамата журналисти, Русия за първи път заплашва Турция с войната, която само година и половина по-късно ще освободи България.