Защо сме в инфантилна криза и каква е разликата между ценност, смисъл и потребност?

Днешният ни лайфхак е посветен на световната психологическа криза, когато старият опит не работи, понеже всичко се променя твърде бързо, а нямаме нов, с който веднага да го сменим. Какво да правим? Към какво да се обърнем?

Ценностите! Можем да ги наречем също Идеали – дават отговор на въпроса: „как трябва”? Те са пределна точка, задаваща направление на движение към нещо, до което никога няма да стигнем, просто се движим в тази посока.

Ценностите са концентрация на опита на социалните групи – национални, религиозни, общностни – примерно отборни/клубни, продукт едновременно на индивидуалния и колективния ОПИТ

ЧОВЕКЪТ НЕ Е ПРОСТО СОЦИАЛЕН, ТОЙ Е ПОЛИСОЦИАЛЕН, защото членува в много и различни общности, които формират и различни ценности и ги отпечатват в съзнанието му, за да ги следва.

Семейството е първата ни социална група – ценностите са онова, което обединява членовете му – това е общото в представите кое е правилно, кое е важно ,кое е нужно. Това са познатите от политическото говорене семейни ценности – те са си и реално психологическо понятие. В едно семейство е ценност послушанието – родителите слушат шефовете, а децата слушат родителите. В друго семейство ценност е независимостта/свободата в мисленето и, доколкото е възможно, в действията и неговите членове следват тази посока.

Втората е детска градина/училище – там може да има отричаващи се от семейните ценности – може да бъде дори ЦЕННОСТЕН КОНФЛИКТ . Защо? Защото започваме да разбираме, че в различните групи ценностите се различават. И в дълбочина – в присъствие и в отсъствие на преподавателите, ценностите може и най-често се различават

Третата ни ценностна е националната група, която осъзнаваме с избирателните права, както и религиозна група

Четвърта са общочовешките ценности

Имаме и ценности по интереси – примерно лекарски, което още от древността са обобщени в Хипократовата клетва, елементарно можем да дадем за пример и шофьорски, велосипедистки, журналистически – винаги са свързани с конкретна наша дейност и формирането на мнения покрай нея в по-тесен, например професионален, кръг.

МОЖЕ ДА ИМАМЕ ДОРИ ЛИЧНОСТНИ КРАЗИ ЗАРАДИ КОНФЛИКТ/СБЛЪСЪК НА ЦЕННОСТИ, най-често това е в тийнейджърските и младежките години, когато може човек да се чувства разкъсан между ценностите на различните групи, в които попада.

Семейните ценности служат за бариера в усвояването на следващите ценности.

От друга страна, семейните ценности могат да бъдат и защита.

Например, за да не приемаме КРИМИНАЛНИ ценности, макар да е напълно възможно в семейство от мафията/престъпността те да бъдат и фамилни

От набора ценности ЗАВИСИ КОЛКО СИЛНА Е СТРУКТУРАТА НА ЛИЧНОСТТА – това помага да разрешаваме конфликтите между различни социални групи, към които принадлежим.

РОДИТЕЛИТЕ ПЪРВО И ОСНОВНО ТРЯБВА ДА ПОМАГАТ НА ДЕТЕТО НА БЪДЕ ДЕТЕ, Т.Е. ДА ЧУВСТВА ТЯХНАТА ЗАЩИТА, НО И ДА ПОМОГНАТ НА ДЕТЕТО ДА СТАНЕ ВЪЗРАСТЕН – това не е просто възрастова, но и психологическа характеристика – ЗРЯЛОСТ.

Най-общо това е ЛИЧНОСТНАТА САМОРЕГУЛАЦИЯ – ПОСТЕПЕННО ТРЯБВА ДА Е ИЗРАБОТЕНА ДО 16-21 Г. НЕ Е СЛУЧАЙНО, ЧЕ ИМЕННО ТОВА СА ГРАНИЦИТЕ НА ЮРИДИЧЕСКАТА ДЕЕСПОСОБНОСТ И ПРАВОСПОСОБНОСТ.

НО ДАЛЕЧ НЕ ВСЯКОГА И НА 23, И НА 30 ХОРАТА МОГАТ ДА СЕ САМОУПРАВЛЯВАТ/САМОРЕГУЛИРАТ – ПСИХОЛОЗИТЕ МУ ДАВАТ ДИАГНОЗА „ИНФАНТИЛИЗЪМ”, КОЙТО ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА И НАЙ-МНОГО ЛИЧИ ПО ЗАВИСИМОСТИ, КОИТО ВИНАГИ СА ПРИЗНАК НА ИНФАНТИЛИЗЪМ.

ЛИПСАТА НА САМОРЕГУЛАЦИЯ Е ОСНОВЕН СВЕТОВЕН ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ НА НАШЕТО ВРЕМЕ – ОТТАМ ИДВА ФЕНОМЕНЪТ НА ХИМИЧЕСКИТЕ И НЕХИМИЧЕСКИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – ПРИМЕРНО ХАЗАРТНА, ВСИЧКИ ТЕ СА ИЗРАЗ НА ДЕФИЦИТ НА САМОУПРАВЛЕНИЕТО.

Това е и криза на правото на избор и използването му.

Пробва се, посредством опит – искаме ли да сменим едно за друго – с предмети. Това показва елемента на „възрастност”

Според експертите има 2 групи ценности – терминални и инструментални.

Терминални ценности са целите, които направляват действията ни – обществено признание, успех в работата, материално състояние, приятелски отношения, любов.

Инструментални ценности са чертите на характера, които смятаме за важни винаги и навсякъде – може да бъде интелект, независимост, послушание.

Маслоу извежда теория на ценностите на битието – ценности, които управляват висшето ниво хора – истина, добро, съвършенство, красота. Абстрактни категории, които смятаме за желателни.

В нашия век се наложи позитивната психология – тя обяснява не просто как да живеем, а как да живеем добре/по-добре/ над средното ниво, формирана от Селигман и Питърсън.

Тя се основава на отделяне на универсалните за всички култури сила на характера и добродетели. В това влизат познанието, отношенията с другите хора, независимото мислене. Те са общи за всички култури/религии/страни. Най-близо до общочовешките ценности.

Божите заповеди са първият подобен опит за кодекс на ценностите, макар да са написани повече като негатив – забрани. Но от тях могат да се изведат положителните ценности, на които се основават. „Не убийвай” е ценността на живота, „не кради” – на собствеността.

Вкусът също е проява на ценности. Даже съвсем буквално – хората, които не ядат не просто месо, но и всякакви животински продукти са живият пример за това.

Ценностите не би следвало да бъдат ситуационни. От типа – имаме принципи, ако не ви харесват, имаме и други.

Ценностите и потребностите са основите на възрастното мислене и поведение и е редно да бъдат устойчиви, ако не напълно постоянни.

Което зависи от попадането в нови и нови социални групи и съобразяването с принзипите на работа на техните системи. Човекът просто не спира да се развива.

Потребностите са по-гъвкави, тъй като са динамични, с динамична йерархия, както казват психолозите, и могат ситуационно да се променят – например: спи ми се/не ми се спи.

Главният въпрос е ние ли владеем убежденията/ценностите или те нас.

Примерите от историята са различни. Джордано Бруно отхвърля възможността за отказ от своите ценности, докато попитан защо е променил позиция, президентът Линкълн казва: „Не съм обещавал, че няма да ставам по-умен”.

Психилозите избират мъдростта на Франкл: Ценностите са същото като смисъла, само че те са общи, докато той е личен.

Т.е. индивидуалният смисъл да правим нещо може да бъде в противоречие с общите/обществените ценности.

Важно е да се осъзнава следното:

Индивидуализмът и колективизмът са различни култури – дали интересите на обществото са на преден или на заден план спрямо личните на всеки.

Като деца всички сме индивидуалисти, но после порастваме в общество, така че се държим, както се очаква и постепенно се превръщаме в колективисти.

При някои хора следва нова индивидуализация, но на основата на вече усвоени „правила на играта”, при придобиване на лидерска позиция. Защо? Защото по-добре или по-рано разбираме онова, което групата още не е осъзнала и затова я водим след нас.

Това се нарича Автономна личност – експертите определят този тип като „постконвенционални нива на развитие”.

За разлика от ценностите, имаме 3 елемента на смисъла, в това число на смисъла на живота:

Словесна – как можем да го опишем.

Чувствена – как го приемаме естествено и първично.

Действена – как се движим към него.

Много коментирана, особено политически, е темата за традиционните ценности. Какво е важно да знаем по нея според психолозите:

Традиционните ценности НЕ са абсолютни.

Например – равенството между половете НЕ е традиционна, а е модерна ценност, но всички поне де юре сме я приели.

Правото на личен избор – дори на партньор, също НЕ е традиционна ценност.

И накрая най-важното:

Отново сме в световна психологическа криза, както при Ясперс от Първата световна война, който изработва теорията за т-нар. Погранична ситуация, когато миналият опит престава да работи, вече не е актуален, защото всичко наоколо твърде бързо се променя.

Лайфхакът?

Помага само поемане на отговорност за себе си/доверие в себе си и влагане в развитието на себе си, винаги с обратна връзка за нашите действия, което – както в началото написахме – е точно Саморегулация. И търсене на ценностна общност.

Борис Ангелов