Какво е фрейминг и как чрез рамкирането да управлавяме другите

Хората действат въз основа на картини в главите им, а не на реалността, открива отдавна класикът Липман. Който успее да създава символи, за да създаде смисъл, лесно може да управлява другите и всеки от тях. На това сме посветили днешния ни лайфхак за толкова тренди понятие като фрейминга или на български език - рамкирането.

Конструирането на филма/картините в главите на останалите строи тяхната социална действителност или живота, който си представят, че водят в обществото. Фреймингът определя перспективата/призмата, през която си мислят, че виждат света около тях и другите. То ги ограничава, то ги направлява, то ги кара да се поменят в желаната от манипулатора посока и възприятието на онова, което им се е случило - щастие, печал, тъга, победа, поражение.

Психологическата рамка определя общата насоченост на нашите мисли и действия.

И не е задължително нещо лошо - родителите могат да я използват, за да предпазят децата от зависимости например, от опасни връзки от всякакъв вид и характер и от всякакви заплахи.

Това определяне на границата между добро и зло е супер важно в съвременния свят на неопределеност и непрестанна информационна истерия, която обърква дори и най-умелите в психологическите техники.

Рамкирането управлява т.нар. гледна точка - другият вижда онова, което сме програмирали да отбелязва.

Манипулира вижданото като подчертава едно и кара да бъде изпускано от внимание друго - това е наричано от психолозите фокусиране.

Рамкирането неусетно обуславя последващото решение/реакция.

Фреймингът по този начин котролира и причината, и следствието на поведението на хората, както и цялостното им понятие за морал. И на всичко отгоре - о, какъв стокхолмски синдром - в крайна сметка е оценявано от тях като спасението/изходът/спокойствието, което в крайна сметка търсят в края на пътя към определена цел или ситуация. 

Успешният фрейминг успява да доведе до ирационални избори, които обаче хората приемат за реационални, а често и за единствени. Което, разбира се, е илюзия, защото на практика няма нищо крайно, нито постоянно, както и да наричаме резултата: победа/загуба/цел/връх/пропаст.... Дори самите тези понятия са наложена рамка. Която за оправдание можем да наричаме и с клишето "възможно обяснение". Хеле пък, ако добавяме и "единствено" към "възможно".