Лекар, свалил 32 килограма с изцяло месна диета, твърди: „Хората са хранени погрешно и подвеждани“

Все повече американци увеличават приема на протеини, а според д-р Кен Бери от щата Тенеси причината е, че много хора съобщават за подобрено здраве след преминаване към хранителен режим, базиран основно на месо.

Данни от проучване на Международния съвет за информация за храните показват, че през 2025 г. американците за първи път поставят определението „добър източник на протеин“ пред „прясна храна“ като най-важен критерий за здравословно хранене. Изследването установява още, че за пета поредна година протеинът е хранителното вещество, което повечето американци (70%) се стремят да консумират в по-големи количества. През 2021 г. този дял е бил 62%.

Въпреки нарастващия интерес към протеините, специалистите по хранене продължават да спорят както за оптималното количество, така и за най-подходящите им източници за дългосрочно здраве.

Бери беше основен лектор на Meatstock 2026 – ежегоден форум за последователи на месоядната и кетогенната диета. По думите му събитието привлича все повече участници всяка година, а в някои случаи посещаемостта дори се удвоява.

Лекарят обяснява, че съществуват различни варианти на месоядната диета. Някои хора консумират само месо, други се ограничават до месо от преживни животни, а трети включват също яйца и риба.

Според него мнозина съобщават за значителни здравословни подобрения, включително намаляване на телесните мазнини, подобряване на състоянието при омазнен черен дроб и по-ниски нива на възпаление.

Самият Бери твърди, че е свалил около 32 килограма и е преодолял редица здравословни проблеми, сред които преддиабетно състояние, след като преди девет години заменил препоръчваната от Американската диабетна асоциация диета с месояден режим.

„Живея основно с говеждо месо, масло, бекон и яйца“, казва той.

Месоядната диета обаче продължава да предизвиква сериозни спорове сред учените. През 2024 г. професорът по епидемиология и хранене Уолтър Уилет от Harvard T.H. Chan School of Public Health заяви, че подобен хранителен режим „звучи като изключително лоша идея“. Според него хората се лишават от фибри и други важни хранителни вещества, а високата консумация на животински продукти може да има и екологични последици.

Критиците на режима посочват също, че той е прекалено ограничителен и трудно може да бъде спазван дългосрочно. Освен това според тях липсват достатъчно клинични доказателства, които да потвърдят ползите от подобен начин на хранене.

Много експерти предупреждават и за потенциалните рискове, сред които повишен риск от камъни в бъбреците, храносмилателни проблеми, високи нива на холестерол, хранителни дефицити и повишена опасност от рак на дебелото черво.

Въпреки това интересът към диетата остава висок. Основната лекция на Бери от Meatstock 2026 е събрала близо 80 000 гледания в YouTube само за три седмици. Основното му послание е, че хората са били „подвеждани и хранени погрешно“.

Сред най-разпространените заблуди, според него, е убеждението, че пълнозърнестите храни и плодовите сокове са особено полезни за здравето. По думите му те могат да поддържат живота, но не и да оптимизират здравословното състояние.

Бери твърди още, че популярни продукти като хляб и овесени ядки често предизвикват възпалителни процеси при много хора, въпреки че множество научни изследвания свързват консумацията на пълнозърнести храни с по-добри здравни показатели.

Според него нишестето в бобовите култури и други традиционно смятани за здравословни храни води до повишаване на нивата на инсулин, а някои плодови сокове съдържат повече фруктоза от газирани напитки като Coca-Cola.

Лекарят също така поставя под съмнение част от хранителните изследвания, като твърди, че много от тях съдържат конфликти на интереси, които остават незабелязани от потребителите.

По отношение на опасенията за връзка между бекона, червеното месо, рака и сърдечносъдовите заболявания Бери смята, че те са преувеличени. Това мнение обаче се разминава с позициите на водещи здравни организации.

Изследователското звено за рака към World Health Organization класифицира преработеното месо като канцерогенно, а червеното месо като вероятно канцерогенно за хората, макар че учените продължават да спорят за силата и тълкуването на наличните доказателства.

„Не сме се променили генетично като вид през последните 100 000 години. Затова храненето ни трябва да бъде предимно или изцяло базирано на месо“, заявява Бери.

Според него подобен режим не е задължително скъп, тъй като не изисква покупка на премиум разфасовки или месо от животни, хранени изцяло с трева.

Кирил Пламенов