Силвия Пейчева: Ако искаме туризъм, трябва да можем да изграждаме и ремонтираме инфраструктура в планините и курортите

Визитка: Силвия Пейчева е член на Контролния съвет на Националния борд по туризъм и представител на „Ви Ай Хънтинг“ ООД. Тя е адвокат с дългогодишен професионален опит в правната, финансовата и управленската сфера. Завършила е магистър по право във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, както и Международен бизнес и мениджмънт в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов. Има богата юридическа практика в различни области на правото и финансите.

В своята дейност работи по правни казуси, свързани с регулаторните режими, концесиите, обществените поръчки, управлението на територии, опазването на околната среда и нормативната рамка на туристическата дейност, включително баланса между икономическо развитие и обществен интерес.

Г-жо Пейчева, Постоянната комисия по туризъм към НС и Националният борд по туризъм през последните дни повдигнаха въпроса за промени в Закона за горите, както и за облекчен разрешителен режим за ремонт и модернизация на съществуващите ски съоръжения. Тези промени ще поставят ли горите ни под заплаха? Ще започне ли поголовно строителство тип Баба Алино?

• Категорично не. Целта на промените е да направят българските гори, планини и природни забележителности по-достъпни. Нали смисълът да имаме красива и съхранена природа, е да можем да ѝ се наслаждаваме. Но за целта тя трябва да е достъпна. Ако не искаме планините ни да са пълни с автомобили, които да замърсяват и да смущават туристите, то трябва да имаме лифтове. Тези лифтове се ползват целогодишно и опазват природата и планините. Повечето от съществуващите съоръжения в страната са изградени преди 90-те години на миналия век. Те са вече не просто морално остарели. Част от тях са опасни за туристите. Има много такива примери в България. Най-близките за софиянци са тези на Витоша. Тази планина, която е безценно богатство за столичани, е на практика почти недостъпна през зимата и недостъпна без автомобил през останалите сезони. Съоръженията там трябва да бъдат реновирани, за да опазим планината и да я направим достъпна.

Говорите за Витоша, но през последните дни на дневен ред излезе и казусът с Мальовица. Дори регионалният министър размаха пръст. Има ли там наистина нещо нередно, Мальовица в опасност ли е?

    • Единствената опасност за Мальовица е, ако модернизацията на стария влек бъде спряна. Старото съоръжение е демонтирано, а новото все още не е монтирано. Излишно е да ви казвам, че старият влек е остарял и опасен, както и че влекът може да бъде използван само от скиорите и сноубордистите, т.е. само през зимата. Лифтът е всесезонно съоръжение и е достъпно за всички. За да развиваме туризъм, трябва да можем да изграждаме и да подновяваме съоръжения. Навсякъде в Европа, и не само, има чудесни модерни планински съоръжения, които правят достъпна красивата природа. Там няма апокалиптични картини, а туризмът е добре развит и носи добавена стойност, и приходи за държавите. Разбира се, изграждането и модернизацията на съоръженията трябва да се прави законосъобразно. Но това не означава да не се прави нищо. В случая с Мальовица имаше по-скоро емоционален прочит и прибързани заключения.

Мога да потвърдя, тъй като съм юрист и представител на инвеститора, че модернизацията и реконструкцията на стария влек там е напълно законна. Спазени са всички необходими процедури. Инвестиционният проект е одобрен от община Самоков. Има и издадено разрешение за строеж от главния архитект на Самоков. Инвеститорът има становище от компетентните институции, според което извършването на реконструкцията и модернизацията на съществуващия влек не представлява ново строителство и не съществува пречка те да бъдат извършвани. Трасето, местоположението на фундаментите и съществуващото съоръжение са отразени в подробния устройствен план.

Проектът за реконструкция на съществуващ влек включва модернизицията му като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Там ще се модернизират и реконструират единствено долната и горната станция, а стълбовете, въжето и самите транспортни средства ще се подменят. Дървета няма да бъдат изсичани, тъй като се запазва съществуващото трасе на старото съоръжение. В района няма да се налага изграждане на нова транспортна инфраструктура. Достъпът до новото съоръжение ще се осъществява по съществуващ третокласен и горски път. И тъй като в Мальовица няма да се променя предназначението на земята, твърдим, че дейностите, които се извършват там, са напълно законни. Волята на законодателя е да не се допусне промяна на предназначението на горите, а не да се спре прогресът и модернизацията и да се напълнят горите и планините с разпадащи се и опасни съоръжения.

Защо тогава се стигна до тези изказвания?

    • Защото има натрупани с години страхове и манипулации от т.нар. екоактивисти. Искам обаче да напомня на институциите, че тяхната роля е не да се огъват пред обществените очаквания, а да погледнат отвъд настоящия момент и да гарантират обществения интерес в дългосрочен план. Ако спрем строителството в страната напълно, вероятно обществото ще е временно удовлетворено, Но нали сами разбирате, че така спираме растежа на икономиката и развитието на страната ни. Всички съществуващи сгради и съоръжения стареят и трябва да се подновяват. А ако искаме да развиваме градовете и туризъма, трябва да изграждаме и нови съоръжения. Не можем да разчитаме само на съществуващите.

Затова и от Националния борд по туризъм настояваме за промени в Закона за горите, които да улеснят ремонтните дейности по съществуващи съоръжени, както и изграждането на нови съоръжения в планинските райони. Някои от народните представители и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството изразиха готовност за законодателни инициативи в тази сфера. Ние от НБТ изразяваме подкрепата си за нормативна уредба, която да осигури целогодишно придвижване до планините чрез лифтове и влекове.

Планините следва да бъдат достъпни лесно и удобно за всички. Настояваме новите поправки да разрешат рехабилитацията и строителството на ски писти, станции и стълбове за лифтове и влекове, включително за нуждите на основен ремонт и реконструкция, без да се преминава през задължителна процедура за смяна на предназначението на горските територии.

През последните 20 години се наблюдава целенасочено задържане и противодействие на естественото развитие на планините в България за сметка на конкурентни дестинации като Италия, Франция, Австрия и Гърция. Гърция вече е заложила проекти за развитие на планинска инфраструктура с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Време и ние в България да започнем с бързи стъпки да развиваме инфраструктурата. В противен случай все по-често ще се питаме защо дори българите предпочитат Гърция, Италия или Франция, пред родните курорти.